— Уплашена.
— И аз. Да вървим.
Слязоха по стълбите. Камбаната на стражевата кула кънтеше като по времето, когато Алиена беше безгрижно момиченце. Същата камбана, същия звук, друга Алиена, помисли си тя. Знаеше, че се чува над полето чак до края на гората. Ричард вече щеше да мълви „Отче наш“ бавно, за да отмери времето, което трябваше да изчака, преди да прати авангарда си.
Алиена и Елизабет тръгнаха от цитаделата по вътрешния мост и в долния двор. Елизабет беше пребледняла от страх, но устата й беше стегната решително. Алиена й се усмихна, за да й вдъхне кураж, след което отново придърпа качулката си. Дотук не беше видяла нито един познат, но лицето й беше известно в цялото графство и рано или късно някой щеше да я разпознае. Ако Майкъл Армстронг разбереше коя е, щеше да надуши нещо нередно, въпреки вродената си тъпота. Няколко души я изгледаха с любопитство, но никой не я заговори.
Двете с Елизабет стигнаха до средата на долния двор. Тъй като теренът леко се издигаше, можеше да види над главите на тълпата главната порта и нивите отвън. Предната група щеше всеки момент да се покаже, но все още не ги виждаше. „О, Господи, дано няма никаква спънка“, помисли си Алиена със страх.
На Елизабет щеше да й трябва нещо, на което да застане, докато говори на хората. Алиена каза на един слуга да донесе от конюшнята стъпенката за качване. Докато чакаха, една стара жена се загледа в нея и рече:
— Я, та това е лейди Алиена! Колко мило, че ви виждам!
Сърцето на Алиена изстина. Позна в жената една от готвачките, която работеше в замъка, преди да дойдат Хамли. Усмихна се с усилие и каза:
— Здравей, Тили, как си?
Тили подбутна с лакът съседката си.
— Ей, лейди Алиена се е върнала след всички тия години. Пак ли ще сте ни господарката, лейди?
Нямаше да е добре, ако Майкъл Армстронг си помислеше същото. Алиена се озърна с тревога. За щастие, Майкъл не беше наблизо. Само че един от войниците му беше чул разговора и се вторачи в нея намръщено. Беше с едно око — явно заради това бе останал тук, вместо да тръгне на война с Уилям. Изведнъж й се стори ужасно смешно, че едноокият я е зяпнал и едва сподави смеха си. Осъзна, че изпада в истерия.
Слугата се върна с дървеното стъпало. Камбаната спря да бие. Алиена се овладя, щом Елизабет се качи на стъпалото, а тълпата затихна.
Елизабет заговори:
— Крал Стивън и херцог Хенри са сключили мир.
Замълча, а хората подеха възгласи. Алиена гледаше навън през отворената порта. „Хайде, Ричард“, помисли си. „Сега е моментът, не се бави!“
Елизабет се усмихна, остави ги да повикат, след което продължи:
— Стивън ще остане крал до смъртта си, а после Хенри ще го наследи.
Алиена огледа стражите по кулите и над портала. Изглеждаха отпуснати. Защо се бавеше Ричард?
— Мирният договор ще донесе много промени в живота ни — каза Елизабет.
Алиена видя как стражите се стегнаха. Един от тях вдигна ръка и се загледа над полето, а друг се обърна и погледна в двора, сякаш се надяваше да срещне погледа на капитана. Но Майкъл Армстронг слушаше напрегнато Елизабет.
— Сегашният и бъдещият крал са се споразумели всички земи да бъдат върнати на онези, които са ги притежавали по времето на стария крал Хенри.
Тълпата зашумя неспокойно, докато хората заобсъждаха дали тази промяна ще се отрази на графството Шайринг. Алиена забеляза, че Майкъл Армстронг се е умислил. През портала най-после видя конете на челната група на Ричард. „Бързо“, помисли си тя, „бързо!“ Но те се приближаваха в бавен тръс, за да не разтревожат стражите.
Елизабет говореше:
— Трябва всички да благодарим на Бога за този мирен договор. Трябва да се молим крал Стивън да управлява мъдро в последните си години и младият херцог да съхрани мира, докато Бог вземе Стивън… — Справяше се великолепно, но сякаш започваше да се притеснява, че няма какво повече да каже.
Всички стражи вече гледаха навън към приближаващата се група. Бяха им казали да очакват такава група и им бе наредено да пуснат веднага водача им при графинята, тъй че от тях не се искаше да действат, но бяха любопитни.
Едноокият се обърна, погледна през портала, после се извърна и отново се втренчи в Алиена, и тя предположи, че мисли за връзката между присъствието й тук и приближаването на конния отряд.