Един от стражата на бойниците като че ли взе решение и заслиза по стълбището.
Тълпата ставаше неспокойна. Елизабет разтягаше речта си чудесно, но хората бяха нетърпеливи да чуят конкретни неща.
— Тази война започна година след раждането ми — продължи тя, — и като много млади хора из цялото кралство, очаквам с нетърпение да разбера какво е да живееш в мир.
Стражът от бойниците излезе от подножието на кулата, закрачи енергично през двора и заговори на Майкъл Армстронг.
През портала Алиена видя, че конниците все още бяха на около двеста разтега разстояние. Не беше достатъчно близо. Беше готова да запищи от безсилие. Не можеше да удържи повече положението.
Майкъл Армстронг ги погледна намръщено през портала. После едноокият го дръпна за ръкава, каза му нещо и посочи към нея.
Алиена се уплаши, че Майкъл ще затвори портите и ще вдигне моста преди Ричард да успее да влезе, но не знаеше какво да направи, за да го предотврати. Зачуди се дали ще намери смелост да се хвърли към него, преди да успее да даде заповедта. Все още носеше камата си вързана за лявата ръка: можеше дори да го убие. Тъй се обърна решително. Алиена се пресегна и докосна Елизабет по лакътя.
— Спри Майкъл! — изсъска й.
Елизабет отвори уста да заговори, но от устата й не излезе звук. Изглеждаше вкаменена от страх. След това изражението й се промени. Пое си дълбоко дъх, кривна глава нагоре и гласът й прокънтя властно:
— Майкъл Армстронг!
Майкъл се обърна към нея.
Връщане вече нямаше, разбра Алиена. Ричард не беше се доближил достатъчно, но времето й бе свършило. Каза на Елизабет:
— Сега! Кажи им го сега!
Елизабет заяви:
— Предадох този замък на законния граф на Шайринг, Ричард от Кингсбридж.
Майкъл я зяпна невярващо.
— Не можеш да направиш това! — изрева той.
— Заповядвам на всички ви да оставите оръжията си. Кръвопролитие няма да има — каза Елизабет.
Майкъл се обърна към портата и ревна:
— Вдигнете моста! Затворете портите!
Войниците се разтичаха да изпълнят заповедта им, но се беше забавил за миг повече. Докато стигнат до масивните обковани с желязо крила, които трябваше да преградят входа, челната група на Ричард изтрополи по подвижния мост и нахлу в двора. Повечето от мъжете на Майкъл не бяха облекли броня, а някои от тях нямаха и мечове, тъй че се пръснаха пред конниците.
Елизабет извика:
— Всички да запазят спокойствие. Тези пратеници ще потвърдят заповедите ми.
От бойниците се разнесе вик: един от стражите събра шепи пред устата си и извика към двора:
— Майкъл! Атака! Нападнати сме! Десетки са!
— Измяна! — изрева Майкъл и извади меча си. Но двама от мъжете на Ричард му налетяха мигновено и мечовете им засвяткаха. Плисна кръв и той падна на плочите. Алиена извърна очи.
Някои от хората на Ричард бяха завзели порталната кула и стаята с макарата. Двама от тях се запътиха към бойниците и стражите на Майкъл им се предадоха.
През портала Алиена видя главната сила, препускаща в галоп през нивите към замъка и сърцето й се извиси до небесата.
Елизабет извика с цяло гърло:
— Това е мирно предаване. Никой от вас няма да пострада, обещавам ви. Просто останете по местата си.
Всички останаха замръзнали и стъписани, заслушани в тропота на приближаващата се войска на Ричард. Войниците на Майкъл изглеждаха объркани и несигурни, но никой от тях не предприе нищо: командирът им беше паднал, а графинята им беше казала да се предадат. Слугите на замъка бяха парализирани от бързината на събитията.
Тогава Ричард влезе през портала на бойния си кон.
Беше велик миг и сърцето на Алиена се изпълни с гордост. Ричард беше красив, усмихнат и тържествуващ. Алиена извика:
— Законният граф!
Мъжете, влезли в замъка зад Ричард, подеха вика и той бе повторен от някои в тълпата на двора — повечето от тях не хранеха обич към Уилям. Ричард обиколи двора в бавен ход, махаше с ръка и кимаше на възгласите.
Алиена си помисли за всичко, което бе преживяла заради този миг. Беше на трийсет и четири години и половината от тях бяха минали в борба. „Целият ми живот като възрастна“, помисли си. „Това дадох“. Спомни си как тъпчеше вълна в чували, докато ръцете й станеха червени, подути и кървящи. Спомни си лицата, които беше виждала на пътя, алчни, жестоки и похотливи лица на мъже, които щяха да я убият, ако бе показала и най-малкия признак на слабост. Спомни си как бе вкаменила сърцето си срещу скъпия Джак и се бе омъжила за Алфред. Помисли си за месеците, през които бе спала на пода до леглото му като куче. И всичко това, защото бе обещала да плаща за оръжие и броня, за да може Ричард да се бие и да си върне този замък.