Разбира се, не крилото само по себе си вършеше работата: поддържането идваше от тежките колони в страничната стена и свързващите полуарки. Крилото прикриваше тези структурни елементи. Ако можеше само да построи колони и полуарки, които да крепят прозоречното ниво без да ги вгражда в крило, щеше с един удар да реши проблема.
Нечий глас отдолу извика името му.
Джак се намръщи. Чувстваше, че се бе доближил до нещо, преди да го прекъснат, но сега си отиде. Викаше го приор Филип.
Отиде до куличката и заслиза по спиралното стълбище. Приорът беше толкова ядосан, че кипеше.
— Ричард ме предаде! — заяви той без предисловия.
Джак се изуми.
— Как?
Филип не отговори веднага на въпроса.
— След всичко, което направих за него — заговори вбесен. — Купувах вълната на Алиена, докато всеки друг искаше да я измами — ако не бях аз, можеше изобщо да не започне. После, когато това се разпадна, му уредих работа като началник на стражата. А предния ноември му подхвърлих за мирния договор и това му даде възможност да си вземе Ърлскасъл. А сега, след като си върна графството и управлява в разкош, той ми обърна гръб.
Джак никога не беше виждал Филип толкова разгневен. Бръснатото теме на приора беше почервеняло от възмущение и пръскаше слюнки докато говореше.
— Как точно ви е предал Ричард? — попита Джак.
Филип отново пренебрегна въпроса.
— Винаги съм знаел, че Ричард е слабохарактерен. Почти нищо не правеше за Алиена през годините — само взимаше от нея каквото му трябва и никога не мислеше за нейните нужди. Но не мислех, че е такъв пълен злодей.
— Какво точно е направил?
Най-сетне Филип му каза.
— Отказал е да ни даде достъп до кариерата.
Джак беше стъписан. Това бе проява на пълна неблагодарност.
— Но как се оправдава?
— Всичко трябвало да се върне на тези, които са го притежавали по времето на първия крал Хенри. А кариерата ни беше дадена от крал Стивън.
Алчността на Ричард беше забележителна, но Джак не можеше да се ядоса толкова, колкото Филип. Вече бяха построили половината катедрала главно с камък, който трябваше да купуват и щяха да се оправят някак по-натам.
— Ами, струва ми се, че Ричард има право, строго казано — отвърна той уклончиво.
Филип се възмути.
— Как можеш да кажеш такова нещо?
— Малко е като това, което вие ми направихте — отвърна Джак. — След като ви донесох Плачещата Мадона и направих великолепен план за новата ви катедрала, и построих градска стена, която да ви пази от Уилям, вие заявихте, че не мога да живея с жената, която е майка на децата ми. Това е неблагодарност.
Сравнението стъписа Филип.
— Това е съвсем различно! — възрази той. — Не исках да живеете разделени. Уейлрън блокира разтрогването. Но според Божия закон не трябва да вършите прелюбодеяние.
— Сигурен съм, че Ричард би казал нещо подобно — настоя Джак. — Не той е заповядал връщането на собствеността. Той само налага закона.
Обедната камбана прокънтя.
— Има разлика между Божиите закони и човешките закони — каза Филип.
— Но трябва да живеем с едните и с другите — не му остана длъжен Джак. — А сега трябва да обядвам с майката на децата ми.
Остави Филип сам и ядосан. Всъщност не мислеше, че е неблагодарен колкото Ричард, но преструвката му помогна да уталожи чувствата си. Реши да попита Алиена за кариерата. Може би все пак щеше да е възможно Ричард да бъде убеден да я отстъпи. Тя щеше да знае.
Напусна манастирския двор и тръгна по улиците към къщата, където живееше с Марта. Алиена и децата бяха в кухнята, както обикновено. Гладът беше свършил с добра реколта предната година и храната вече не бе така отчайващо оскъдна: на масата имаше пшеничен хляб и печено овнешко.
Джак целуна децата. Сали му отвърна с нежна детска целувка, но Томи, който вече бе на единайсет и бързаше да порасте, му подаде бузката си смутено. Джак се усмихна и си замълча: помнеше времето, когато целуването му се струваше глупаво.
Алиена изглеждаше притеснена. Джак седна на пейката до нея и рече:
— Филип е побеснял, че Ричард не иска да му даде кариерата.
— Това е ужасно — каза сдържано Алиена. — Колко неблагодарно от страна на Ричард.
— Мислиш ли, че може да бъде убеден да промени решението си?
— Всъщност не знам — отвърна тя. Изглеждаше някак разсеяна.
— Проблемът като че ли не те интересува — каза Джак.
Тя го погледна предизвикателно.
— Не ме интересува.
Познато му бе това настроение.
— По-добре ми кажи каквото ти е на ума.
Тя стана.
— Да идем в задната стая.
Джак погледна със съжаление овчата кълка, стана от масата и я последва в спалнята. Оставиха вратата отворена, както обикновено, за да избегнат подозренията ако някой влезе в къщата. Алиена седна на леглото и скръсти ръце.