Влязоха в замъка. Не беше много силно укрепен. Тъй като графът на Шайринг имаше отделен замък извън града, Шайринг от няколко поколения не беше преживявал битки. Замъкът беше по-скоро административен център, със служби и жилище за шерифа и хората му, и тъмници за нарушителите. Двамата оставиха конете си в конюшнята и отидоха в най-голямата сграда — голямата зала.
Масите на дървени магарета, които обикновено образуваха буквата „Т“, бяха преподредени. Върхът на „Т“ си оставаше, издигнат на подиум над нивото на останалата част от залата, а другите маси бяха издърпани от двете страни на залата, за да може противопоставящите се ищци да седят разделени и да се избегне изкушението от физическо насилие.
Залата вече беше пълна. Тук беше и епископ Уейлрън, намръщен и зъл. За изненада на Филип с него седеше Уилям Хамли и мърмореше нещо на епископа, докато гледаха влизащите хора. Какво правеше Уилям тук? От девет месеца се беше снишил, почти не излизаше от селото си и Филип — както и много други хора в графството — беше таил надеждата, че така ще си остане завинаги. Но ето, че беше тук и седеше на пейката все едно, че още е граф. Филип се зачуди какво ли подло, безскрупулно, алчно заговорче го беше довело днес в графството.
Филип и Джонатан седнаха от другата страна на залата и зачакаха да започне процедурата. В съда беше оживено и витаеше оптимизъм. След като войната бе приключила, елитът на графството бе насочил вниманието си към деловите неща и създаването на богатство. Земята беше плодородна и бързо се отплащаше за усилията: тази година се очакваше обилна реколта. Цената на вълната се беше вдигнала. Филип отново бе наел почти всички строители, напуснали по време на най-големия глад. Оцелели бяха по-младите, по-силните и по-здравите. Сега те бяха изпълнени с надежда и тук, в голямата зала на замъка Шайринг, това личеше по гордо вдигнатите им глави и високите гласове, новите ботуши на мъжете и изящните накити на жените, а и в самия факт, че са достатъчно заможни, за да притежават нещо, което си струва да бъде отстоявано в съда.
Всички станаха, щом влезе помощник-шерифът с граф Ричард. Двамата се качиха на подиума и тогава, все още прав, помощникът започна да чете кралския указ за назначаването на новия шериф. Докато изреждаше дългото предисловие, Филип огледа предполагаемите кандидати. Надяваше се печелившият да има смелост. Щеше да му трябва, за да защитава закона в присъствието на такива властни местни фигури като епископ Уейлрън, граф Ричард и лорд Уилям. Успешният кандидат трябваше да знае, че е назначен — нямаше никаква причина да се пази в тайна — но никой от четиримата не изглеждаше особено въодушевен. Обикновено назначеният щеше да стои до помощника, докато се чете указа, но единствените горе с него бяха Ричард, Уейлрън и Уилям. Споходи го ужасната мисъл, че можеше да са направили Уейлрън шериф. А след това още повече се ужаси, когато чу:
— … назначавам за шериф на Шайринг моя слуга Уилям Хамли и повелявам всички поданици да му съдействат…
Филип се озърна към Джонатан и промълви:
— Уилям!
Последваха изненадани и неодобрителни възгласи от гражданите.
— Как го е направил? — изуми се Джонатан.
— Трябва да е платил за това.
— Откъде е взел парите?
— Заел ги е, предполагам.
Уилям се премести на дървения трон в средата на горната маса, усмихнат. Беше чаровен младеж някога, помнеше Филип. Все още беше под четиридесетте, но изглеждаше по-стар. Тялото му беше много натежало, а лицето му — зачервено от виното. Жизнената сила и оптимизма, които придават привлекателност на младежките лица, си бяха отишли, заменени с вяла отпуснатост.
Щом Уилям седна на съдийския стол, Филип се изправи.
Джонатан също стана и прошепна:
— Напускаме ли?
— Тръгвай с мен — изсъска му Филип.
Залата се смълча. Всички очи се извърнаха към тях, докато отиваха към изхода. Излязоха навън и ги догони оживено бръмчене, докато вратата се затваряше зад тях.
— Нямахме никакъв шанс за успех с Уилям на съдийския стол — каза Джонатан.
— Не само това. Ако бяхме настояли за каузата си, можеше да загубим и други права.
— Заклевам се, изобщо не бях си помислял за това.
Филип кимна мрачно.
— С Уилям за шериф, Уейлрън за епископ и вероломния Ричард за граф, вече е напълно невъзможно приоратът Кингсбридж да разчита на правосъдие в това графство. Могат да ни направят каквото си поискат.