— Кои, по дяволите, са тези хора? — запита Джак ядосано.
Отвърна му глас отзад.
— Хората на шерифа са.
Алиена се обърна слисана. Познаваше този глас ужасно добре. Там при портата, на буен черен жребец, въоръжен и с плетена ризница стоеше Уилям Хамли. Гледката я смрази.
— Махай се оттук, гнусна твар — извика му Джак.
Уилям се изчерви от обидата, но остана на място.
— Дошъл съм да извърша арест.
— Давай. Хората на Ричард ще те разкъсат.
— Няма да има хора, като иде в затвора.
— За кого се мислиш? Шериф не може да вкара граф в затвора!
— Може. За убийство.
Алиена ахна. Разбра моментално как работи подлият ум на Уилям.
— Нямаше никакво убийство! — избухна тя.
— Имаше — отвърна Уилям. — Граф Ричард уби Алфред Строителя. А сега трябва да обясня на приор Филип, че е приютил убиец.
Уилям срита коня си и препусна покрай тях, през западния край на недостроения неф и в кухненския двор, където се приемаха миряните. Алиена зяпна след него с неверие. Беше толкова зъл, че трудно можеше да се повярва. Горкият Алфред, когото бяха погребали току-що, той бе извършил много злини от глупост и слабохарактерност: злината му бе по-скоро трагична, отколкото нещо друго. Но Уилям беше истински слуга на дявола. „Кога ще се отървем от това чудовище?“, запита се тя.
Войниците тръгнаха с Уилям в кухненския двор и един от тях потропа на вратата на магерницата с дръжката на меча си. Строителите напуснаха обекта и се струпаха на тълпа. Гледаха настръхнали натрапниците, стиснали тежките чукове и острите длета. Алиена каза на Марта да отведе децата вкъщи, после двамата с Джак застанаха при строителите.
Приор Филип се появи на вратата на магерницата. Беше по-нисък от Уилям и в лекото си лятно расо изглеждаше много мъничък в сравнение с едрия мъж в ризница на коня. Но на лицето му се бе изписал праведен гняв, който го правеше по-страховит от Уилям.
— Вие сте приютил беглец от… — почна Уилям.
Филип го прекъсна с рев:
— Напусни това място!
Уилям опита отново.
— Имало е убийство…
— Махай се от приората ми! — изрева Филип.
— Аз съм шерифът…
— Дори крал не може да води въоръжени насилници в свят манастирски двор! Вън! Вън!
Строителите замърмориха сърдито. Войниците ги запоглеждаха неспокойно. Уилям заяви:
— Дори приорът на Кингсбридж е длъжен да отговаря пред шерифа.
— Не при тези условия! Махни хората си от манастира. Остави оръжията си в конюшнята. Когато си готов да се държиш като смирен грешник в къщата Божия, можеш да влезеш в приората. И тогава приорът ще отговаря на въпросите ти.
Филип се отдръпна навътре и затръшна вратата.
Строителите завикаха въодушевено.
Алиена се усети, че и тя вика с тях. Уилям беше фигура, която я бе заплашвала със своята сила и злост през целия й живот, и сърцето й се изпълни с радост като видя как му се опълчи приор Филип.
Но Уилям не беше още готов да признае поражението си. Той слезе от коня. Бавно разкопча оръжейния колан с меча и го връчи на един от хората си. Каза им нещо тихо и те се оттеглиха през манастирския двор, взели меча му. Уилям изчака докато стигнаха портата. После отново се обърна срещу вратата на магерницата.
Извика:
— Отворете на шерифа!
След пауза вратата се отвори и Филип отново излезе навън. Погледна от прага Уилям, който сега стоеше невъоръжен в двора. После погледна към войниците му при портата в другия край. Най-сетне изгледа отново Уилям и рече:
— Е?
— Приютили сте убиец в приората. Предайте ми го.
Филип отвърна:
— Никакво убийство не е имало в Кингсбридж.
— Графът на Шайринг уби Алфред Строителя преди четири дни.
— Невярно — отвърна Филип. — Ричард уби Алфред, но не беше убийство. Алфред е бил хванат при опит за изнасилване.
Алиена потръпна.
— Изнасилване? — рече Уилям. — Кого се е опитал да изнасили?
— Алиена.
— Но тя е негова жена! — каза тържествуващо Уилям. — Как може мъж да изнасили жена си?
Алиена разбра посоката на обвинението му и кипна от гняв.
— Онзи брак изобщо не е бил консумиран и тя е подала прошение за разтрогването му — каза Филип.
— Което така и не е дадено. Те са венчани в църква. Все още са женени според закона. Изнасилване не е имало. Напротив. — Уилям внезапно се обърна и посочи с пръст към Алиена. — Тя е искала да се отърве от съпруга си години наред и накрая е убедила брат си да й помогне да го махне от пътя си — като го прониже с нейната кама!
Хладната длан на страха стисна сърцето й. Версията, която той излагаше, беше нагла лъжа, но за човек, който не е видял какво наистина се е случило, съвпадаше с фактите толкова достоверно, колкото и истинската. Ричард беше в беда.