— Не разчитай на това.
Алиена се намръщи. Не беше присъщо за Филип да е толкова песимистичен… освен ако имаше по-дълбок мотив. Подозираше, че подготвя почвата за някакъв план, който криеше в ръкава си. „Готова съм да се обзаложа“, помисли си тя, „че кариерата по някакъв начин ще се окаже замесена в това.“
— Главното ми притеснение е кралят — говореше Филип. — С отказа си да отговориш на обвинението, ти се опълчваш на короната. Преди година щях да кажа: давай, опълчи се. Но след като войната вече е свършила, няма да е лесно за графовете да правят каквото намерят за добре.
— Май ще се наложи да отговаряш на обвинението, Ричард — каза Джак.
— Не може да го направи — намеси се Алиена. — Не може да се надява на справедливост.
— Тя е права — рече Филип. — Делото ще бъде слушано в кралския съд. Фактите вече са известни: Алфред се е опитал да се наложи със сила над Алиена, Ричард е влязъл, били са се и Ричард е убил Алфред. Всичко зависи от тълкуването. А след като искът се внася от Уилям, верен поддръжник на крал Стивън, докато Ричард е един от най-големите съюзници на херцог Хенри, присъдата най-вероятно ще бъде „виновен“. Защо крал Стивън е подписал указа? Вероятно защото е решил да отмъсти на Ричард затова, че е воювал срещу него. Смъртта на Алфред му предлага идеален повод.
— Трябва да се обърнем към херцог Хенри с молба да се намеси — каза Алиена.
Този път Ричард не изглеждаше убеден.
— Не бих искал да разчитам на него. Той е в Нормандия. Би могъл да напише възражение, но какво друго може да направи? Би могъл да прехвърли протока с войска, но тогава ще наруши мирния договор, а не мисля, че ще го стори заради мен.
Алиена се почувства отчаяна и уплашена.
— О, Ричард, в каква клопка се оплете, само защото ме спаси.
Отвърна й с най-чаровната си усмивка:
— Бих го направил отново, Али.
— Знам.
Казваше го сериозно. Въпреки всичките си недостатъци, беше смел. Изглеждаше нечестно да се изправи пред толкова труден проблем едва след като бе успял да си върне графството. Като граф беше разочарование за нея — ужасно разочарование — но не заслужаваше това.
— Какъв избор само — въздъхна той. — Мога да остана тук в приората, докато херцог Хенри стане крал, или да увисна на бесилото за убийство. Бих станал монах, ако вие монасите не ядяхте толкова много риба.
— Може би има и друг изход — рече Филип.
Алиена го погледна нетърпеливо. Подозирала беше, че крои нещо и щеше да му е благодарна, ако можеше да реши дилемата на Ричард.
— Би могъл да отслужиш епитимия за убийството — продължи Филип.
— Ще включва ли ядене на риба? — подхвърли насмешливо Ричард.
— Мисля си за Светите земи — каза Филип.
Всички се смълчаха. Палестина се управляваше от краля на Йерусалим, Балдуин Трети, християнин от френско потекло. Беше подложен на непрекъснати атаки от съседните мюсюлмански държави, особено от Египет на юг и Дамаск на изток. Да отиде там, път от шест месеца или година, и да се включи в армиите, за да брани Християнското кралство, бе наистина епитимията, с която човек можеше да очисти душата си от убийство. Обзе я тревога: не всеки се връщаше от Светите земи. Но се беше тревожила за Ричард години наред във войни, а Светите земи едва ли бяха по-опасни от Англия. Щеше просто да я гложди притеснение. Алиена беше свикнала с това.
— Кралят на Йерусалим винаги има нужда от мъже — промълви Ричард. На всеки няколко години пратеници от папата обикаляха из страната, разказваха за битки и слава в защитата на Християнството, опитваха се да вдъхновят млади мъже да идат да се бият в Светите земи. — Но аз едва-що поех графството си. Кой ще ръководи земите ми, докато ме няма?
— Алиена — отвърна Филип.
Алиена изведнъж остана без дъх. Филип предлагаше тя да заеме мястото на графа и да управлява като баща й някога… Предложението за миг я зашемети, но щом се съвзе разбра, че е прав. Когато мъж отидеше в Светите земи, владенията му обикновено се надзираваха от съпругата му. Нямаше причина сестра да не можеше да изпълни същата роля за неженен граф. И щеше да ръководи графството по начина, който винаги бе знаела, че трябва да се ръководи, със справедливост, с визия и въображение. Щеше да стори всички неща, в които Ричард така отчайващо се проваляше. Сърцето й се разтуптя, докато обмисляше идеята. Щеше да изпробва нови идеи, оран с коне вместо с волове, сеене на пролетни култури с овес и грах по земите, оставени за угар. Щеше да разчисти нови земи за посев, да учреди нови пазари и да отвори кариерата за Филип след толкова време…
Той бе помислил за това, разбира се. От всички умни планове, които Филип бе замислял през годината, този беше навярно най-гениалният. С един удар решаваше три проблема: спасяваше Ричард от клупа, поставяше способен управител начело на графството и най-сетне получаваше кариерата си.