Сам едва ли щеше да намери мястото. Някога можеше да си намери пътя из гората толкова лесно, колкото из Кингсбридж. Но в днешно време всяка полянка приличаше на всяка друга, също както къщите на Кингсбридж щяха да изглеждат едни и същи за пришълец. Майка му следваше плетеница от пътеки на дивеч из гъстата гора. От време на време Джак успяваше разпознае по някоя забележителност, свързана с някой спомен от детството: огромен стар дъб, в клоните на който някога бе намерил убежище от подивял глиган; леговище на диви зайци, осигурило му не един обяд; поточе с пъстърва, в което някога можеше набързо да налови риба. За известно време знаеше къде е, после се объркваше отново. Удивляваше го мисълта, че мястото, където някога се бе чувствал напълно у дома си, сега му изглеждаше съвсем чуждо, а поточетата и шубраците му се виждаха толкова безсмислени, колкото неговите сегменти и мостри изглеждаха за селяните. Ако изобщо се бе замислял в онези дни как щеше да се обърне животът му, предположенията му щяха да са безкрайно далече от истината.
Изминаха няколко мили. Беше топъл пролетен ден и Джак усети, че се изпотява, но майка му задържа заешката кожа на раменете си. Някъде следобеда тя се спря на една сенчеста поляна. Джак забеляза, че се е задъхала тежко и лицето й е посивяло. Крайно време беше да напусне гората и да дойде да живее с него и Алиена. Реши да положи голямо усилие, но да я убеди.
— Добре ли си? — попита я.
— Разбира се, че съм добре — сопна се тя. — Стигнахме.
Джак се озърна наоколо. Не можа да познае мястото.
— Това ли е? — запита Джонатан.
— Да — отговори му Елън.
— Къде е пътят? — запита я Джак.
— Ей там.
След като се ориентира според пътя, поляната започна да му изглежда позната. Заля го порой от спомени. Ето, там беше големият кестен: тогава беше с окапали листа и цялата земя под него бе покрита с конски кестени, но сега дървото цялото бе разцъфнало, с големи бели цветове като свещи по него. Цветът вече бе започнал да окапва и облак бели листенца току се понасяше надолу.
— Марта ми каза какво се е случило — заговори Джак. — Спрели са, защото майка ти не е могла да продължи повече. Том стъкмил огън и сварил малко ряпа за вечеря: нямало никакво месо. Майка ти те родила точно тук, на земята. Бил си напълно здрав, но нещо се объркало и тя умряла. — На няколко стъпки от основата на дървото земята беше леко издигната. — Виж — каза Джак. — Виждаш ли могилката?
Джонатан кимна. Лицето му беше изопнато от едва сдържано чувство.
— Това е гробът. — Докато Джак го казваше, от дървото закапа цвят и се разстла над могилката като килим от венчелистчета.
Джонатан коленичи до гроба и зареди молитва.
Джак стоеше до него смълчан. Спомни си как бе открил близките си в Шербург: беше изумително преживяване. Това, което Джонатан преживяваше сега, трябваше да е още по-силно.
Най-сетне Джонатан се изправи.
— Щом стана приор — зарече се той, — ще вдигна малък скит точно тук, с параклис и приют, тъй че в бъдеще на никой пътник в този участък на пътя да не му се налага да изкара студена зимна нощ под открито небе. Ще посветя приюта на паметта на майка ми. — Погледна Джак. — Едва ли знаете името й. Нали?
— Беше Агнес — промълви Елън. — Името на майка ти беше Агнес.
Епископ Уейлрън поднесе убедителна теза.
Започна с разказ пред съда за преждевременното развитие на Филип: манастирски иконом едва на двайсет и една години; игумен на скита „Свети Джон в леса“ на двайсет и три; приор на Кингсбридж на забележително ранната възраст двайсет и осем години. Постоянно изтъкваше младостта на Филип и успя да внуши, че има нещо арогантно у човек, приел рано такива отговорности. След това описа „Свети Джон в леса“, неговата отдалеченост и изолираност, и заговори за свободата и независимостта, с които е могъл да разполага неговият игумен.
— Кой може да се изненада — заяви той, — че след като пет години е бил буквално господар на себе си, с много бегли и повърхностни външни проверки, този неопитен, с гореща кръв млад мъж е имал дете?
Звучеше почти неопровержимо. Уейлрън беше възмутително убедителен. На Филип му се искаше да го удуши.
Уейлрън продължи с описание как Филип е довел със себе си Джонатан и Джони Осем пенса, когато дошъл в Кингсбридж. Монасите били стъписани, каза Уейлрън, когато новият им приор пристигнал с бебе и бебегледач. Това беше вярно. За миг Филип забрави за притеснението си и се наложи да потисне носталгичната си усмивка.