Филип си играл с Джонатан като момченце, преподавал му уроци, а по-късно бе направил момъка свой личен помощник, продължи Уейлрън, както би постъпил всеки мъж със собствения си син, само дето на монасите не беше позволено да имат синове.
— Джонатан се развиваше преждевременно, също като Филип — каза Уейлрън. — Когато почина Кътбърт Белоглавия, Филип направи Джонатан иконом, макар Джонатан да беше едва на двайсет и една. Нима нямаше никой друг, който да може да е иконом в този манастир с над сто монаси? Никой, освен едно момче на двайсет и една? Или Филип отдаде предпочитанието си на младежа от собствената му плът и кръв? Когато Милий отиде да стане приор в Гластънбъри, Филип направи Джонатан ковчежник. Той е на трийсет и четири. Той ли е най-мъдрият и най-благочестивият от всички монаси тук? Или просто е фаворитът на Филип?
Филип огледа съда. Провеждаше се в южния трансепт на катедралата Кингсбридж. Архидяконът седеше на голям и изящно резбован стол като на трон. Присъстваха всички хора на Уейлрън, както и монасите на Кингсбридж. Малко работа щеше да се върши в манастира, докато приорът му беше изправен на съд. Всеки важен духовник в графството беше тук, дори и някои низши епархийски свещеници. Имаше и представители на съседни диоцези. Цялата църковна общност на южна Англия очакваше тази присъда. Не ги интересуваше добродетелността на Филип или липсата на такава, разбира се: следяха последното изпитание на сила между приор Филип и епископ Уейлрън.
Когато Уейлрън седна, Филип положи клетвата и заразказва историята от онази зимна утрин преди толкова време. Започна с притесненията, причинявани от Питър от Уеърхам: искаше всички да разберат за предубежденията на Питър към него. След това призова Франсис да свидетелства как е намерено бебето.
Джонатан бе напуснал манастира, оставяйки бележка, че е по следите на нови сведения за произхода си. Джак също бе изчезнал, от което Филип бе заключил, че пътуването имаше нещо общо с майката на Джак, вещицата Елън, и че Джонатан го е било страх, че ако остане да обясни, Филип ще забрани това пътуване. Приорът не смяташе, че Елън ще има какво да добави към историята, разказана от Франсис.
Щом Франсис приключи, Филип заговори:
— Това бебе не беше мое — заяви той простичко. — Заклевам се, че не е мое, заклевам се в безсмъртната си душа. Никога не съм познавал плътски жена и оставам до ден-днешен в това състояние на непорочност, повелена ни от апостол Павел. Тъй че защо, пита лорд епископът, съм се отнасял с това бебе като със свое собствено?
Огледа мълчаливо слушателите си. Беше решил, че единственият му шанс е да каже истината и да се надява, че Бог ще проговори достатъчно гръмко, за да надвие духовната глухота на Питър.
— Когато бях на шест години, баща ми и майка ми умряха. Бяха убити от войниците на стария крал Хенри, в Уелс. Двамата с брат ми бяхме спасени от абата на един манастир наблизо и от него ден насетне за нас се грижеха монаси. Бях манастирски сирак. Знам какво е. Разбирам как сиракът копнее за майчина милувка, колкото и да обича братята, които се грижат за него. Знаех, че Джонатан ще се чувства неестествен, особен, незаконен. Изпитал бях сам това чувство на изолираност, усещането, че съм различен от всички други, защото всички те имат баща и майка, а аз — не. Като него бях изпитвал срам затова, че съм бреме за благотворителността на други хора. Чудил се бях какво не ми е наред, че да трябва да съм лишен от онова, което другите приемаха за даденост. Знаех, че щеше да мечтае нощем за топлата, благоуханна гръд и тихия глас на майка, която никога не е познавал, майка, която го е обичала дълбоко и изцяло.
Лицето на архидякон Питър бе като камък. Беше от най-лошия вид християни, осъзна Филип: изтъкваше всичко негативно, налагаше всяко запрещение, държеше на всички форми на отрицание и настояваше за строго наказание за всяко прегрешение. Но в същото време пренебрегваше Христовото състрадание, отхвърляше милостта на християнството, скандално нарушаваше етиката му на любовта и открито се надсмиваше над благите закони на Христа. Точно такива бяха фарисеите, помисли си той. Нищо чудно, че Господ предпочиташе да сяда на маса с митари и грешници.
Филип продължи, макар да разбираше със свито сърце, че каквото и да каже, то няма да прониже бронята на праведност на Питър.
— Никой не можеше да се грижи за това момче като мен, освен собствените му родители. А тях така и не можахме да намерим. Какъв по-ясен знак за Божията воля…
Замълча. Джонатан току-що бе влязъл в църквата, придружаван от Джак. А между двамата беше вещицата, майката на Джак.