Филип се обезсърчи. Беше таил плаха надежда, че Мод така и няма да научи за затварянето му тук. Но щом секретарят й бе поискал да го види, надеждата пропадаше. Излезе от клетката отпаднал духом.
— Ела с мен — подкани го свещеникът.
Филип тръгна след него.
— Ще ме освободят ли?
— Така мисля. — Свещеникът сякаш се изненада от въпроса му. — Не знаеш ли с кого ще се видиш?
— Представа нямам.
Водачът му се усмихна.
— Ще оставя на него да те изненада.
Прекосиха двора към цитаделата и изкачиха дългото стълбище по възвишението към портата. Филип така и не можеше да проумее защо един секретар на Мод ще проявява интерес към него.
Влезе след свещеника през портата. Кръглата каменна цитадела бе обкръжена от двуетажни къщи, прилепени до стената. В средата имаше малък двор с кладенец. Мъжът го въведе в една от постройките.
Вътре имаше друг свещеник, застанал пред огнището с гръб към вратата. Беше със същото телосложение като Филип, нисък и слаб, със същата черна коса, но главата му не беше обръсната и косата му не бе посивяла. Този гръб му бе толкова познат. Филип не можеше да повярва на късмета си. На лицето му изгря широка усмивка.
Свещеникът се обърна. Имаше светли очи също като на Филип и се усмихваше също толкова широко. Вдигна ръце.
— Филип.
— Слава Тебе, Господи! — промълви Филип изумен. — Франсис!
Братята се прегърнаха, а от очите на приора бликнаха сълзи.
III
Кралската приемна в замък Уинчестър изглеждаше много различно. Кучетата ги нямаше, нямаше го и простият дървен трон на крал Стивън, пейките и животинските кожи по стените. Наместо тях имаше везани гоблени, килими с пищни цветове, купи със захаросани плодове и боядисани столове. В стаята ухаеше на цветя.
Филип никога не беше се чувствал спокойно в кралския двор, но женски кралски двор бе достатъчен повод, за да изпита трепетно безпокойство. Императрица Мод бе единствената му надежда да си върне кариерата и да отвори отново пазара, ала не беше никак уверен, че тази надменна своенравна жена ще вземе справедливо решение.
Императрицата седеше на деликатно извян позлатен трон, облечена в рокля с цвят на синчец. Беше висока и стройна жена с властни тъмни очи и права, лъскаво черна коса. Над роклята си носеше наметало — дълго до коленете копринено палто, вталено на кръста и с широка пола — мода, непозната в Англия до нейното пристигане, но сега й подражаваха много. Беше женена единайсет години за първия си съпруг и четиринайсет за втория, но все още изглеждаше на по-малко от четирийсет години. Хората говореха разпалено за красотата й. За Филип тя изглеждаше суха и неприветлива, но пък той бе лош съдник за женската красота, след като общо взето бе неуязвим за нея.
Филип, Франсис, Уилям Хамли и епископ Уейлрън й се поклониха и зачакаха прави. Пренебрегна ги замалко, като продължи разговора си с една придворна дама. Разговорът явно беше повърхностен, защото двете се смееха звънко, но Мод не го прекъсна, за да поздрави гостите си.
Франсис работеше в близост с нея и я виждаше почти ежедневно, но не бяха големи приятели. Брат й Робърт, предишният господар на Франсис, го беше препоръчал на кралицата след пристигането й в Англия, защото тя имаше нужда от първокласен секретар. Но това не беше единственият мотив. Франсис действаше като човек за връзка между брат и сестра и държеше под око своенравната Мод. В пълния с интриги живот в кралския двор измяната между братя и сестри бе нещо обичайно и същинската роля на Франсис бе да затрудни всякакви подмолни ходове на Мод. Мод знаеше това и го приемаше, но отношенията й с Франсис все пак си оставаха напрегнати.
Бяха минали два месеца след битката за Линкълн и през това време всичко се бе развило добре за Мод. Епископ Хенри я прие радушно в Уинчестър (изменяйки по този начин на своя брат, крал Стивън) и свика голям събор на епископи и абати, които я бяха избрали за кралица. Сега тя преговаряше с управата на Лондон да уреди коронясването й в Уестминстър. Крал Дейвид Шотландски, който се падаше неин чичо, идваше да я удостои с официална визита като суверен към суверен.
Епископ Хенри имаше силната подкрепа на епископ Уейлрън от Кингсбридж. Според Франсис, Уейлрън бе убедил Уилям Хамли да смени страните и да се закълне във васална вярност на Мод. Сега Уилям бе дошъл за наградата си.
Четиримата стояха в очакване: Уилям със своя поддръжник епископ Уейлрън и Филип с благодетеля си Франсис. Приорът за първи път се срещаше с Мод и това, което виждаше, не му вдъхваше доверие: въпреки властната й осанка, жената му се струваше повърхностна.