Когато Мод привърши безгрижната беседа, се обърна към тях надменно все едно, че им казваше: вижте колко сте незначителни, дори придворната ми дама е по-важна от вас. Изгледа продължително Филип, докато той се притесни. Сетне рече:
— Е, Франсис. Своя близнак ли си ми довел?
Франсис отвърна:
— Брат ми Филип, милейди, приорът на Кингсбридж.
Филип се поклони и каза:
— Доста по-стар и посивял съм, за да му бъда близнак, милейди. — Беше тривиален израз на скромност, който придворните като че ли намериха за забавен, но тя само го изгледа сухо и го пренебрегна. Реши да остави всякакви опити да я очарова.
Мод се обърна към Уилям.
— И сър Уилям Хамли, който тъй храбро се сражава срещу армията ми в битката за Линкълн, но вече разбра грешката в поведението си.
Уилям се поклони и благоразумно си замълча.
Обърна се отново към Филип.
— Молите ме да ви дам позволение да поддържате пазар.
— Да, милейди.
Франсис поясни:
— Приходът от пазара ще се разходва за строежа на катедралата, милейди.
— На кой ден от седмицата искате да е отворен пазарът ви?
— Неделя.
Мод вдигна изтънените си вежди.
— Вие, светите хора, обикновено се противопоставяте на неделни пазари. Не отклоняват ли хората от църквата?
— Не и в нашия случай — отвърна Филип. — Хората идват да работят доброволно на строежа и да присъстват на службата, а след това си правят покупките и продажбите.
— Значи вече поддържате този пазар? — сряза го тя.
Филип осъзна, че е сгрешил. Идеше му да си удари шамар.
Франсис го измъкна.
— Не, милейди, в момента не поддържат пазара. Започна неофициално, но приор Филип разпореди да се закрие, докато получи позволително.
Това беше истината, но не цялата истина. Мод обаче изглежда го прие. Филип мълчаливо се помоли за опрощение на Франсис.
— Има ли друг пазар в района? — каза Мод.
Уилям се намеси.
— Има, да. В Шайринг, а пазарът в Кингсбридж отклонява търговията от него.
— Но Шайринг е на двайсет мили от Кингсбридж! — изтъкна Филип, а Франсис поясни:
— Милейди, правилото е пазарите да са поне на четиринайсет мили отстояние. По този критерий Кингсбридж и Шайринг не се конкурират.
Тя кимна, явно готова да приеме позоваването на закона от Франсис. „Дотук върви в наша полза“, помисли си Филип.
— Молите също така за правото да взимате камък от кариерата на граф Шайринг — каза Мод.
— Имахме това право от много години, но наскоро Уилям прогони каменоделците ни, като уби петима…
— Кой ви даде правото да взимате камък? — прекъсна го тя.
— Крал Стивън…
— Узурпаторът.
Франсис заговори припряно:
— Милейди, приор Филип естествено приема, че всички едикти на претендента Стивън са невалидни, освен ако са преутвърдени от вас.
Филип изобщо не бе приемал това, но разбра, че щеше да е неразумно да го каже.
— Затворих кариерата като наказание за незаконния пазар! — изломоти Уилям.
Удивително, как един случай на явна несправедливост можеше да изглежда толкова спорен, щом се представеше на съд, помисли си Филип.
— Цялото това пререкание произтича от глупавото първоначално решение на Стивън — каза Мод.
За първи път епископ Уейлрън проговори:
— Ето, тук с цяло сърце съм съгласен с вас, милейди.
— Неприятността е била неизбежна, след като дава кариерата на едно лице, а разрешава на друго да я използва. Кариерата трябва да принадлежи на единия или на другия.
Вярно беше, помисли си Филип. И ако тя продължеше в духа на първоначалното решение на Стивън, щеше да я даде на Кингсбридж.
Мод продължи:
— Решението ми е да бъде собственост на моя благороден съюзник, сър Уилям.
Сърцето на Филип изстина. Катедралният строеж нямаше да продължи така добре без свободния достъп до тази кариера. Щеше да се забави много, докато той се опита да намери пари, за да купува камък. И всичко това заради прищевките на тази капризна жена! Закипя му отвътре.
— Благодаря, милейди — каза Уилям, а Мод заяви:
— Кингсбридж обаче ще получи същите пазарни права като Шайринг.
Филип отново се обнадежди. Пазарът нямаше напълно да изплати камъка, но щеше да е от голяма помощ. Означаваше, че пак щеше да се налага да пести от всичко, също като в началото, но все пак можеше да продължи.
Мод беше дала на всекиго част от това, което искаше. Може би все пак не беше толкова празноглава.
— Пазарни права като на Шайринг ли, милейди? — попита Франсис.
— Точно това казах.
Филип не разбра съвсем защо Франсис го повтори. Обичайна практика беше позволенията да се позовават на права, получени от друг град: беше безпристрастно и спестяваше много писане. Филип трябваше да провери какво гласи хартата на Шайринг. Можеше да има ограничения или допълнителни привилегии.