— Да, но вече е много късно. Исках да я изкупя в началото на сезона. Освен това вие скоро ще можете сам да си я продадете.
— Мислех си — каза Филип. — Дали бих могъл да ти продам вълната от следващата година?
Тя се намръщи.
— Но вие я нямате.
— Не мога ли да я продам, преди да съм я събрал?
— Не виждам как.
— Просто е. Даваш ми парите сега. Аз ти давам вълната следващата година.
Алиена явно не знаеше как да приеме това предложение: такъв вид сделка бе напълно непознат. За Филип също беше ново — току-що го бе измислил.
Тя заговори бавно и разсъдливо.
— Би трябвало да ви предложа малко по-ниска цена, отколкото ще получите, ако изчакате. Нещо повече, цената на вълната може да се вдигне от сега до следващото лято — качва се всяка година, откакто съм в бизнеса.
— Тъй че аз губя малко и ти печелиш малко — отвърна Филип. — Но ще мога да продължа строителството за още една година.
— А какво ще правите следващата година?
— Не знам. Може би ще ти продам вълната за по-следващата година.
Алиена кимна.
— Звучи разумно.
Филип хвана ръцете й и я погледна в очите.
— Ако направиш това, Алиена, ще спасиш катедралата — промълви той разгорещено.
Лицето й беше много сериозно.
— Вие ме спасихте някога, нали?
— Да.
— Тогава ще направя същото за вас.
— Бог да те благослови! — В изблик на благодарност я прегърна. После си спомни, че е жена и се отдръпна припряно. — Не знам как да ти благодаря. Почти си бях загубил ума.
Алиена се засмя.
— Не съм сигурна дали заслужавам чак толкова благодарност. Най-вероятно ще спечеля добре от тази договорка.
— Надявам се.
— Хайде да изпием по чаша вино, за да потвърдим сделката — предложи им тя. — Само да платя на коларя.
Волската кола беше опразнена и вълната — струпана вътре грижливо. Филип и Франсис излязоха навън, докато Алиена се разплати с човека. Слънцето вече залязваше и строителните работници се връщаха по домовете си. Въодушевлението на Филип се беше върнало. Намерил беше начин да продължи, въпреки спънките.
— Благодаря на Бога за Алиена — промълви той.
— Не ми каза, че е толкова красива — подхвърли Франсис.
— Красива ли? Предполагам, че е.
Франсис се разсмя.
— Филип, ти си сляп! Та тя е една от най-красивите жени, които изобщо съм виждал. Достатъчно, за да накара човек да се откаже от свещеническия сан.
Филип го изгледа остро.
— Не бива да говориш така.
— Извинявай.
Алиена излезе и заключи склада. Тръгнаха към дома й. Беше голяма къща с главна стая и отделна спалня. В ъгъла имаше буре с бира, от тавана висеше цял опушен бут, а масата бе покрита с ленена кърпа. Слугиня на средна възраст наля вино от бутилка в сребърни бокали за гостите. Алиена живееше удобно. Щом наистина бе толкова красива, защо си нямаше съпруг? — зачуди се Филип. Кандидати не липсваха: ухажваха я всички подходящи за брак младежи в графството, но тя ги бе отхвърлила до един. Чувстваше се толкова благодарен към нея, че искаше да е щастлива.
Тя все още мислеше за деловите неща.
— Няма да разполагам с парите, преди да свърши Панаира на вълната в Шайринг — каза им, след като вдигнаха наздравица за споразумението.
Филип се обърна към Франсис.
— Мод дали ще изчака?
— Колко дълго?
— Панаирът започва три седмици от идния четвъртък.
Франсис кимна.
— Ще й кажа. Ще изчака.
Алиена развърза шапчицата си и тръсна къдравата си тъмна коса. Въздъхна уморено.
— Дните са толкова къси. Не мога да свърша всичко. Искам да закупя повече вълна, но трябва да намеря достатъчно колари, за да откарам всичко в Шайринг.
— А следващата година ще имаш още повече — додаде Филип.
— Ще ми се да можех да накарам фламандците да дойдат да изкупуват тук. Щеше да е много по-лесно за нас, отколкото да караме всичката си вълна до Шайринг.
Франсис се намеси:
— Но вие можете.
Двамата го изгледаха. Филип попита:
— Как?
— Направете свой панаир на вълната.
Филип започна да се досеща накъде клони.
— Можем ли?
— Мод ви даде точно същите права като на Шайринг. Лично написах хартата. Щом Шайринг може да провежда панаир на вълната, значи и вие можете.
— О, но това би било чудесно! — възкликна Алиена. — Няма да се налага да превозваме всички тези чували до Шайринг. Бихме могли да сключваме сделките тук и да пращаме вълната направо във Фландрия.
— Това е най-малкото — добави Филип възбудено. — Един панаир на вълната носи за седмица толкова, колкото неделен пазар за цяла година. Тази година не можем да го направим, разбира се — никой няма да знае за него. Но можем да огласим на тазгодишния панаир в Шайринг, че ще имаме свой догодина и да оповестим на всички купувачи датата…