По всяка вероятност в началото всеки автор притежава известна вродена способност дори ако талантът му се ограничава само до онази умствена възможност, нужна да различава думите една от друга. Но съмняват се някой да е достигнал до публикуването на своя пръв разказ или роман, без най-напред да е чиракувал в „занаята“, кой по-дълго, кой по-малко, но непременно известно време.
Този период, когато се ходи на училище за белетристика, заедно със състоянието на духа, което в резултат прави от човека завършен разказвач, изтиква на повърхността всеки грам талант, който авторът притежава. Нетърпението, недостатъчното чиракуване или липсата на воля да сядаш всеки ден, години наред пред пишещата машина, — всичко това е в състояние да натежи и над най-благоприятното състояние на духа или волята за успех. Стане ли тъй, желанието да пишеш може и да не си е отишло, но способността отслабва и вече не дава резултати. И тогава следва нещастието и чувството за пълна духовна изчерпаност.
Разкази и романи се пишат и ще се пишат. Много от бъдещите писатели ще бъдат мъже и жени на всякаква възраст, които откриват, че една от тайните на писането е от практиката да се научаваш как да изразяваш своите мисли и чувства; това ще бъдат хора, които непрекъснато работят, додето написаните от тях разкази не станат достатъчно добри, за да събудят желанието на читателя да ги прочете и на списанието — да ги отпечата.
2
Всеки писател получава в различни количества и съответно в различни съотношения писма от поклонници и от критикуващи. Не съм имал време, а в някои случаи и намерение, да отговарям и на половината от тях. Една трета от пощата, която получавам, може без отваряне на плика да се окачестви като искане — за пари, автограф или съвет по различни професионални и интимни въпроси.
Въпросите, които групирам по-долу, съставени приблизително по оригиналните образци, са типични като най-често задавани от читателите. Много от тях са също така въпроси, каквито задават обикновено студентите, журналистите и други лица, проявяващи интерес към професионалния живот и трудовите навици на писателя.
--------------------------------
Въпрос: Приятелите ми твърдят, че животът ми бил страшно интересен. Аз мисля същото. Нищо подобно не съм виждал ни на кино, ни в книга. Бихте ли описали живота ми, ако ви предоставя всички факти?
Отговор: Не. Опишете го сам! Тази форма на самоизява, ще ви бъде полезна. Много повече задоволство ще си осигурите, ако пишете сам.
Въпрос: В училище ли научихте онова, което знаете за писането и за книгите?
Отговор: Не. Научих се от опит, от неуспехи и грешки. И с труд — труд, докато не стигнах до резултат, който ме задоволяваше. …
Въпрос: Съществуват ли в действителност героите на вашите разкази и романи? Истински ли са те?
Отговор: Не. Измислени са. Но се мъча да направя въображаемите хора жизнено правдиви.
Въпрос: Един от героите ви приказва и се държи досущ като чичо ми. Него ли сте имали пред вид?
Отговор: Не. Но се радвам всякога, когато открия, че един или друг от измислените ми герои има свой еквивалент в живота.
Въпрос: С каква цел написахте книгите „Тютюнев път“, „Пътуващият проповедник“ и „Печална земя“? Каква е ползата от подобни книги?
Отговор: Целта на всичките книги, които съм написал, е да служат като огледало, в което хората могат да гледат. И дали от тях има полза или нанасят вреда, зависи от реакцията на отделния човек спрямо образа, който вижда в това огледало.
Въпрос: Пишете твърде много за бедните. Защо не пишете за приятните неща в живота?
Отговор: Онези, които могат да се радват на приятните неща в живота, са много по-малко от тия, които понасят неприятните. Престанат ли да съществуват сегашните социални условия, ще разбера, че вече няма смисъл да се пише за влиянието на нищетата върху човешкия дух.
Въпрос: Искам да пиша разкази. Ще имам ли полза, ако се хвана на работа като журналист в някой вестник?
Отговор: Не познавам човек, който да е загубил от това, че е практикувал писането, каквото и да е то. Освен дето ви дава предимството на постоянната практика, журналистиката ще ви помогне да си създадете навика всеки ден да пишете. Очакването на вдъхновение е вид извинения, което рядко се среща сред школувалите се в печата автори.