Въпрос: Винаги съм искал да пиша, но имам семейство, трябва да го издържам и затова не мога да се откажа от работата си, за да правя тепърва експерименти и да живея от писане. Тогава?
Отговор: Тогава правете и двете. Останете си на работа и пишете. Не всички писатели са професионалисти. Много хубави неща са написани от хора, които обстоятелствата са принудили всеки ден да вършат къщна работа или шест дни в седмицата да отиват в своето учреждение. Писането, както марколюбителството и спортната стрелба, може да бъде любопитно хоби, а малцина са филателистите и стрелците, които са зарязали основната си работа.
Въпрос: Сигурно има нещо, което смятате за най-важен елемент в писането. Какво е то?
Отговор: Да не употребявам многосрична дума там, дето същата работа ще свърши и по-късата. Да не използвам думи, които читателят ще трябва да проверява по речниците. Веднъж седнах и лист по лист прегледах речника — задрасках всички думи, които имат повече от четири срички.
Въпрос: Какви, според вас, са най-важните стъпки в обучението на писателя?
Отговор: Първо, да научи значението и употребата на думите: второ, да научи как се построява изречението и то тъй, че да носи желаната мисъл; трето, да има нещо, което си струва да бъде изказано и да знае какво е то, преди още да е взел перото; четвърто, да се научи как да използува емоционалната сила на разказа тъй, че да прави трайно впечатление в съзнанието на читателя.
Въпрос: Какъв съвет бихте дали на младия писател?
Отговор: Да се пригоди към писането тъй, както, чиракувайки, правят всички, които искат да станат нещо в дадена област. Лекари, юристи, пекари, бръснари, техници, инженери, печатари — всички се учат от опит. Защо да не причислим към тях и писателя?
Въпрос: Какви книги четете?
Отговор: Чета малко. Да речем пет-шест книги в годината. Преди години разделих човечеството на две: едни, които четат, и други, които пишат. За себе си избрах втората категория.
Въпрос: Ако ви падне отначало да изживеете живота си, пак ли бихте станал писател?
Отговор: Повече от сигурно. Съмнявам се, че от друго бих могъл да се прехранвам.
Ърскин Колдуел