С молещи за отговори очи той погледна старицата и отрони само:
— Нищо не ми е понятно тук — и остави чашата на близкото до него малко столче. Жената се намести на един доста по-голям и определено по-удобен стол и скръсти ръце сякаш и бе хладно в тази така уютна стая.
— Спомняш ли си как се озова тук? — запита старата жена и от тона й стана ясно, че в момента не й се слушаха лъжи и измислици.
— Не — Томас Блак даде кратък и ясен отговор, с което покани събеседничката си да го запознае с цялата тая странна ситуация. — Само че… — той се замисли дали да продължи, но любопитството му надделя — видях едно създание в полето. Едно такова ниско и черно, приличаше малко на живо дърво.
— Да — рече жената — познавам добре тези създания. Това са първите жители на планетата Земя. Противно на всеобщото мнение, че Адам и Ева са първите хора, факт е, че тези създания са в основата на живота като същност.
Този разговор изглеждаше смешен и теоретически невъзможен в очите на Томас Блак. На какво извратено място бе попаднал? Как се бе озовал тук? Всичко беше наистина много странно. Пък и създанието, което видя на полето. Какво всъщност ставаше тук? Как така това е един нов свят, векове напред от този, който всъщност той познаваше и наричаше свой? Блак започна да мисли, че не е той лудият в случая. Започна да се съмнява, че нещо лошо може да се случи скоро с него.
— Знам, че не можеш да повярваш на това, момче — жената го гледаше с жални очи и сякаш те му казваха, че съжаляват за нещо. — Знам откъде идваш, не си първият.
Тези думи го накараха още по-силно да започне да се съмнява, че се намира във владението на някаква психопатка, която в скоро време може да реши, че иска да му разгледа отблизо вътрешностите. Само че тези опасения се изнизаха от главата му като топъл въздух на Антарктида в момента, в който през вратата влезе едно от създанията от полето. То застана мирно и загледа странника. После с глас наподобяващ мъркането на глезен котарак проговори:
— Знаеш ли как се озова тук, страннико?
— Не, не зная.
— А искаш ли да узнаеш?
— А ти искаш ли да ми кажеш? — Томас Блак навъсено погледна създанието и се зачуди дали трябва да му говори толкова остро. Все пак можеше да не е толкова доброжелателно колкото старата дама.
— Разбира се, че ще ти кажа, Томас. Нали това е името ти? Томас?
— Да. Нещо против да ми кажеш твоето? — макар че нямаше особено значение за него как наистина се казва създанието.
— Името ми е Лафайет, както вече разбра от Синтия.
— Но аз си мислех, че Лафайет е Главната зона на този нов свят. Не е ли така? — запита Блак, който тотално бе изгубил всякакви логични мисли. — А и откъде знаете името ми? Не помня да съм го споменавал.
— Така е, наистина, Лафайет е наименованието на Главната зона. Само че това са просто мисловни граници, улесняващи някои процеси. Тук няма закони, освен природните; няма управляващи, понеже няма какво да се управлява; няма лекари, понеже никой не се разболява… — съществото говореше гладко и разбираемо като някой добър професор, изнасящ поредната си лекция. То не се щадеше откъм отговори, понеже нямаше и от кого да ги крие. Тук явно всичко беше ясно и познато. И със същата тази увереност и лекота то каза: — Името ти ми е добре известно — след което създанието придоби един израз, който показваше перверзно задоволство, че разполага с доста голям обем отговори.
— Това ми звучи доста утопично, но и адски невъзможно — Томас Блак не искаше да приеме, че такава реалност можеше да съществува. Умът му не можеше да приеме свят, в който всичко е добро и хубаво, в който няма болести и проблеми. Тази теза така изпълни всичките му мисли, че дори не се позаинтересува по-настоятелно откъде все пак това създание знаеше името му. — Все пак я ми кажи какво имаше предвид старата лейди… ъъ… Синтия, когато каза, че вие сте първите създания на Земята?
Сякаш някакво бегло подобие на усмивка се прокрадна по симетрично перфектната уста на създанието. То продължи със същия унасящ тон да споделя:
— Вашата представа, че някой бог е създал Земята и всичкия живот на нея, не е сред най-гениалните твърдения на човечеството. Все пак вие не сте особено умни създания. Даже ако трябва да бъда честен има къде-къде по-добре възприемащи действителността животни. Ето вземи например кучето. През по-голямата част от живота си то е длъжно да съхранява животите ви…
— Да бе, като че ли като спи по цял ден, или, като лае без причина, може да спаси живота на някого — Томас Блак прекъсна надменно Лафайет и с известна доза присмех зачака създанието да се защити.