— Ето виждаш ли Томас, това сте вие хората — създания, невиждащи по-далеч от носа си. Създания, неможещи да открият една проста житейска истина. Истината е, че ако дори един важен животински вид (а те са много — например кучетата) го няма, вие ще бъдете погубени на момента.
— Е, как така? — със същата доза съмнителен присмех запита Блак.
— Ами как? — продължи Лафайет: — Вие хората приемате съществуването на ниво, което е прекалено примитивно, ако мога така да се изразя. За вас прости понятия като цветове, числа, вкус и мирис обмислят целия ви живот. В момента, в който някой ви отнеме цветната телевизия и ви я замени с черно-бяла, вие ще погинете от суета. Но това е един недобър пример за това, което се опитвам да обясня. За да поддържате съществуването си, ви е необходимо някой да ви пази от съществените заплахи. И под съществени заплахи нямам предвид да те блъсне кола или да паднеш от някой висок етаж на сграда.
— Какво им е несъщественото на тези заплахи за живота?
Лафайет му направи знак да млъкне и Томас Блак разбра, че създанието не толерира такива излишни въпроси, след което продължи с обясненията си:
— Под съществена заплаха имам предвид тази, която вие не познавате, но която е основен приоритет за създания като споменатите кучета. Тяхната задача е денонощно да ви освобождават от… ммм… как да го нарека, че да ме разбереш правилно… да го наречем отрицателната енергия. Кучетата са частичен абсорбатор на тази енергия и до вас достига една малка част, която не може да ви навреди съществено.
— Искаш да кажеш, че кучетата ни предпазват от някаква отрицателна енергия, която ние не сме открили до момента, така ли? Само да ти кажа, че всичко ми звучи много глупаво и нереално.
— Колкото и да не ти се вярва това са фактите. Само че не само кучетата ви предпазват. Има много други създания, които го правят. Те пазят както вас така и останалите живи видове. Знам, че е трудно да повярваш в нещо, което не можеш да разбереш, но приеми за момент, че това нещо съществува. А и можеш ли да ми обясниш от къде идват болестите? Защо вие хората се разболявате?
Томас Блак се зарадва на лесния въпрос и с готовността на човек, предвиждащ победата, започна да говори придобил един такъв научен вид:
— Ние хората се разболяваме, поради факта, че върлуват вируси, които отслабват имунната ни система, и ние се поддаваме на заболявания. Те са виновни за боледуването ни, а не някакви енергии.
Малкото черно създание наведе леко напред тялото си и може би не знаеше как да обясни най-ясно на човека всичките тези неща. Но въпреки ограничените разбирания на Блак то продължи с търпение да обяснява:
— Може би не ти е ясно, че човешкият организъм е конструиран като машина. Жива машина естествено — вие сте органични същества. Вие сте като роботи. Всичките ви части са предназначени за определени функции, само че съм сигурен, че не знаеш, че сте неподатливи на това, което вие разбирате като болести. Единственият начин да се повредите е чрез износване, тоест старост и чрез повреда, нанесена от вас самите или от някой друг. Тази енергия, за която ти обяснявам е „повреда“. Нещо като атака от по-висш враг. Разбираш ли?
Естествено Томас Блак не се и опитваше да разбере. За него всичко беше просто бръщолевене и той реши да си удължи забавлението:
— Я ми кажи, като сте първите създания на Земята, как се е създал останалият живот?
— Ние го създадохме.
Това вече преля чашата за Томас Блак и той се изкикоти доста звучно. Лафайет обаче стоеше все така сериозно и за миг не направи дори и знак, че иска да се откаже от думите си.
— Ще ми обясниш ли как, Лафайет?
— Не ми вярваш и ми се присмиваш, но — в черните очи на създанието нямаше гняв дори и след подигравателните нотки от страна на човека — ние самите създаваме живот след смъртта си. Естествено ние живеем доста по-дълго от вас. Затова и има голяма разлика между появата на един животински вид от друг.
— Чакай малко — зачуди се Блак — как така след смъртта ви?
— Когато някой от нас умре, от трупа му се заражда живот.
— Но това е нелепо. Дори и да е възможно щяхте да създадете само един животински вид, а те са милиони. Как ще обясниш това?
— Ще го обясня с факта, че не от всички нас се ражда един и същ живот. Раждат се различни. Това зависи от доста неща, които ти дори и не би подозрял, че съществуват. Но както и да е. Виждам, че е безпредметно да ти обяснявам, след като ти не искаш, пък и явно не можеш да ме разбереш. Просто ми кажи какво последно помниш, преди да се озовеш тук, за да видя мога ли да ти помогна по някакъв начин.