Загубата на кръв, температурата, отпадналостта, недохранването — всичко доведе до катастрофата. Загубил контрол над волана и над автомобила си, Томас Блак бе излетял от мост, който бе на пътя към болницата. Падането от тридесет метра височина доведе до моменталната му смърт и до прехода му на този свят. Светът, който човечеството познаваше само теоретично и предполагаше, че съществува — след смъртта.
IV
Томас Блак отвори очите си и ярката утрешна светлина проникна в тях. Чувстваше се невероятно добре. Беше отпочинал, свеж и някак си силен. Отиде до прозореца и отвори едното крило. Свежестта на ранната утрин го лъхна и звукът отвън навлезе по-настоятелно в стаята. Той се намираше в апартамента си. Мястото, където живееше откакто бе започнал самостоятелния си живот. Мястото, което познаваше до болка.
Всичко бе същото, както той го помнеше. Мебелите си бяха на мястото, храната в хладилника бе същата, която той бе оставил; изгледът бе изгледът, който всяка сутрин виждаше. Дори вкусът на топлото кафе бе същият. Нямаше абсолютно никаква промяна.
Блак се облече и реши да се поразходи. Както се бе уверил от календара на стената денят бе неделя и днес той почиваше. Една разходка щеше да му дойде перфектно.
В този момент някой влезе през вратата, без да почука, без да звънне на звънеца. Макар че не очакваше никого, Блак не се изненада от силуета, който влезе. Това бе Ана — сестрата, която той до полуда обичаше. Неговата мила сестричка. Усмивката й не слезе нито за миг от лъчезарното й лице, докато се събуваше и поздрави:
— Добро утро, Томи, — след което хукна към него и го дари със звучна целувка по бузата. — Как си поспаланко? Айде, бързо се обличай и да отиваме да се разходим в парка. Днес денят е прекрасен.
— Ей сега, Ан — отговори Томас и започна да се приготвя.
Всяка мисъл за преживяното той побърза да изпъди. Увери себе си, че всичко бе сън, дължащ се на медикаментите, които му бяха дали при операцията му в болницата. Операцията, която явно бе преминала успешно и сега той се чувстваше страхотно. Наистина помнеше преживяното много добре, но знаеше, че всеки интересен сън можеше да бъде запомнен до най-малкия детайл. Той се облече и хвана под ръка сестра си. Този ден той не можа да й се нарадва. Не можа да се нарадва и на всичко наоколо. За миг той осъзна, че е започнал да оценява всеки малък детайл от заобикалящия го свят. Той бе чувал, че хората, стоящи на прага на смъртта, останали след това живи, започват да гледат на света с различно чувство. Той бе убеден, че и с него се е случило същото.
— Хей, Томи — викна весело сестра му, — ето и Лафайет идва.
При тези думи Блак се вцепени и плахо обърна главата си, за да види малкото създание. За негова най-голяма изненада се появи човек, млад и рус, с приятна външност. Ан се затича към него и обви ръцете си около врата му, след което го дари с целувка.
— Томи, запознай се с приятеля ми Лафайет. Говорих ти за него, помниш ли?
Блак усети вълна на облекчение. Ново доказателство, че всичко, което бе преживял на чудатия свят е просто сън. Той просто бе запомнил името на приятеля на сестра си и го бе въвлякъл по неволен начин в мислите си. Той поздрави младия мъж и започнаха да говорят за общи неща. Разговорът вървеше гладко между тримата и Блак започваше да харесва младежа. Той разказа на двамата (сестра си и приятеля й) колко добре се чувства и отправи въпрос към Лафайет, явно за да му сподели, че се е излекувал от тежко заболяване:
— Лафайет, чувал ли си за болестта антракс?
Лафайет и Ан го изгледаха странно, недоумяващи въпроса, след което Ан каза:
— Томи, какво е това болест?…