Утопия

Томас Мор Утопия

КНИГА ПЪРВА

Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, принцът обичан от всички, станал най-великият монарх, имал известни различия от немаловажен характер с Чарлз, принца на Кастиля, ме изпрати във Фландрия като посланик за разрешаването на проблемите между тях. Аз бях колега и компаньон на несравнимия Култберт Тонстал, когото самият крал с божествена подкрепа наскоро ръкоположи за Рицар на Списъците, но за когото аз не мога да кажа нищо и то не защото се страхувам от това че нашето приятелство би било засегнато, а поради факта че той притежава толкова големи познания и добродетели, че не бих могъл аз дребния да го съдя и още повече той не се нуждае от моите коментари, дори и да мога да ги дам и според поговорката „Да гледаш слънцето през рог“. Посоченият от Принца да се занимава с нас ни посрещна в Бругс с почитания и дарове, показващи богатствата на страната. Маргреив от Бругс бе техния глава, вождът, но и онзи когото считаха за най-мъдър и най-добър оратор бе Джордж Темс, Прокурора на Касълси, цялото изкуство и природа се бяха състезавали за да го направят толкова добър в красноречието: бе много начетен в правото и имайки огромен капацитет на познания с дългата си практика, той беше изключителен в разрешаването на делата.

След като ни приеха няколко пъти, те отидоха в Бруселс за няколко дни, за да разберат желанията на Принца. И когато нашите предложения бяха приети, аз се отбих в Антверпен. Докато бях там много хора дойдоха да ме посетят, но един бе особено гостоприемен към мен, това беше Питър Гилс, родом от Антверпен, мъж с голяма доблест и с висок ранг в своя град, мисля дори по-малко от колкото заслужаваше, тъй като не познавах по-начетен и по-разумен млад мъж: и поради факта, че беше едновременно много начетен и много богат, той се държеше еднакво с всички хора, практически бе приятел с всички и пълен със сърдечност и грижовност и мисля няма много хора по света, към които всички имат такъв респект и такива приятелски чувства. Бе необикновено скромен, без никакво излишество и въобще няма човек който да е с такава горда простота: да разговаряш с него е толкова приятно, толкова невинно весело и неговата компания намалиха носталгията към родната страна, а също и към жена ми и децата, които изоставих за вече 4 месеца и които ми липсваха ужасно. Един ден връщайки се от молитва в Света Мери, която се счита за главна църква и една от най-често посещаваните в Антверпен, аз го видях случайно да разговаря с непознат, който очевидно изглеждаше по стар за годините си: лицето му бе изпито, имаше дълга брада, а палтото му се свличаше до земята, в крайна сметка по вида и движенията му заключих че е моряк.

Скоро след като ме видя Питър, той дойде да ме поздрави и обръщайки се към гражданина до него, той ме избута встрани и посочи мъжът с който разговаряше преди малко.

Видя ли този? Точно си мислех да го пратя при теб.

Ще бъде Добре дошъл с вашите препоръки.

И с неговите собствени! Ако само познавахте този мъж — той може да ви каже толкова много за непознати народи и страни, колкото никой друг, което знам колко много обичате.

Май съм сбъркал, на пръв поглед го помислих за моряк.

Много сте сбъркал, не е моряк, а пътешественик или по-точно философ. На този Рафаел, когото неправилно са кръстили Хитлодеи, не му е непознат нито Латинския, нито Гръцкия и то не повърхностно а дълбоко, защото той е много навътре във философията и който счита че Римляните не са ни оставили нищо стойностно, освен Сенека и Цицерон. Тои е португалец по рождение и толкова много желаел да пътува по света, че поделил наследството си между братята си, рискувал като Америко Веспучи и го последвал в три от четирите му пътувания, които вече са публикувани, но накрая не се завърнал с него, а се разделил с него почти насила и той е един от ония 24, които са се завърнали от най-далечното място на света, докосвано от човешки крак през последното им пътуване до Нова Каледония. И така в крайна сметка той, човекът познат много повече с пътуванията си отколкото със завръщанията си на родна земя не получил ни най-малко популярност и често го чуваме да казва, че пътят към Рая и пътят на земята е един и същ и че просто раят ни заобикаля. И това му мнение би донесло много неприятности, ако Самият бог не бе благоразположен към него и заедно с още пет Кастилианеца, не бяха прекосили много страни и накрая благодарение на Добрата съдба не се добрали до Цейлон и после до Калкута, където не открили по случайност няколко португалски кораба и въпреки всички очаквания те се добрали живи до родината.

След като Питър ми разказа това, аз му поблагодарих за любезността да ме запознае с човека, за когото говореше с такова уважение и Аз и Рафаел се прегърнахме пред всички останали. И след всички тези формалности, на които се подлагат хората на първа среща, ние всички отидохме в моят дом, седнахме в градината и се наслаждавахме на прекрасния разговор. Той ни каза, че когато Веспучи отплавал, той и неговите приятели, които останали на брега в Нова Каледония, останали в ръцете на местното население, срещали се често с него и се отнасяли изключително мило с тях, като в крайна сметка не само, че не живеели в страх, а се привързали към тях и станали толкова мили на сърцето на Принца, чието име вече съм забравил, че той започнал да ги снабдява с всичко необходимо и за тяхно удобство, когато си заминавали той им дал кораби, оръжия и им изпратил много добър водач, който да ги представи и да им даде препоръки пред многото други Принцове, които видели: и след пътуване траещо много дни, те стигнали до множество села и градове, всички добре управлявани и с приятелски настроени мили хора. И под екватора, пред тях се люшнала огромна пустиня, всичко било изгорено от слънцето, почвата била бедна, всичко изглеждало изсушено и местата били или необитаеми или пълни с диви зверове, змии и хора, които не били по-малко диви и по-малко жестоки от тях.