— Панаир на суетата! — каза, Питър. — Не исках да кажа че трябва да станете роб на някой крал, а просто че би било добре да му помагате, да бъдете полезен.
Промяната на света, за мен няма никакво значение!
Наречете го, както искате! Но не намирам никакъв друг начин да бъдете така полезен, в частност и на приятелите си и на обществото, а и да подобрите собственото си положение.
Да подобря ли? А това не е ли да тръгна по път, който е толкова ужасяващ за моя гений? Сега Живея, както Искам, за което вярвам че претендират много малко съдии. А има толкова много, които се считат за велики, че няма да е голяма загуба, ако аз и такива като мен не се месим в занаята им.
Схващам, Рафаел, че ти не желаеш нито богатство нито слава и вярвай аз уважавам и почитам много повече хората като теб, отколкото славните и богатите. Но си мисля, че ако правите това което можете добре, каквато щедрост, доброта и философски нюх имате, мисля че ако все пак посветите времето и силата на мисълта си върху съдебните дела и дори и да ви е трудно в началото, то няма да е много трудно да станете консул на някой Голям Принц, карайки го да прави добри и благородни дела, което знам, че вие ще правите ако сте на такъв пост, а принцовете са като фонтани, тях ту ги гони Бог ту Дявола, но техните действия се отразяват уви на цялата нация. Всичките познания, които имате, дори без никаква съдебна практика и всичкият опит който имате, дори без други познания биха ви осигурили добро място като консул при който и да е владетел.
Грешите! М-р Мор, независимо от вашето мнение за мен и съдийството: въпреки че нямам тези способности, които вие ми давате, но дори и да ги имах едва ли обществото би спечелило повече, отколкото ако не се жертвам за него. А и повечето владетели се занимават с изкуството на войната, отколкото да са полезни на мира, а в това нямам никакви познания, нито желание да правя. Те се занимават много повече със завземането на нови кралства, отколкото с подобряването на живота и с доброто управление на собствените им. А относно министрите няма толкова глупави сред тях, че да се нуждаят от асистенти или най-малкото не се мислят за толкова умни, че да си представят че се нуждаят от собствен такъв, а дори и да имат, то той е назначен от владетеля, Принцът, когото те с поклони и ласкателства се стараят да привлекат към собствените си интереси. И наистина природата е създала всички ни такива, обичащи да бъдем ласкани и още повече да се поставяме на висината на собствените си представи. Враната обожавала своето гардже и го смятала за най-хубавото. И така в съд, чиито заседатели мразят всички останали освен себе си, ако има човек, който се опита да предложи нещо, което е чул, видял или прочел по време на своите пътувания, то останалите мислейки че репутацията им ще потъне или че техните собствени интереси ще бъдат нарушени, ако не го спрат така или иначе ще предпочетат тези и тези неща, които са били удачни за предците им и следователно защо да не са добри и за тях. И така ще прекарат почивката си в пълно съмнение дали пък не е гиганска грешка да счетат някой за по-умен от предшествениците си. И в крайна сметка ще се сетят за всичките добрини на миналото и така дори и нещо хубаво и ново да се вмъкне в съдебната зала, то то ще бъде отпратено с извинението че се отдава почит на изпитаното и старото. Вече съм се срещал с тези горделиви, морални и абсурдни съдийства на много места, а един път и в Англия.
— Бил сте и там?
Да бях! И стоях няколко месеца там, скоро след като въстанието на запада бе потушено с голямо клане на бедняците, участвали в него. Бях много задължен на Преподобния Джон Мортон, Архиепископ на Кентърбъри, Кардинал и Канцлер на цяла Англия, мъж, М-р Мор, който не бе уважаван толкова заради ума и добродетелите си, колкото заради титлата, която носеше. Беше на средна възраст, не победен от годините, ликът му навяваше почит, а не страх, езикът му бе простичък, но понякога сериозността и тежестта заменяха простотата в словесните битки с онзи, който идваше при него по работа. Говорейки строго и твърдо, той успяваше да разкрие душата и скритите помисли у събеседника, но никога не стигаше до открита безочливост, намирайки прилика със самият него, и считам че той би бил най-добрия съдия. Говори едновременно твърдо и изискано, има невероятни умения в съдебните дела, има широки познания и услужлива памет и всички тези таланти, с които природата го бе надарила се съчетаваха с обучението и опита. По времето, когато бях в Англия Кралят беше зависим от консулите си, а правителството очевидно го поддържаше, а от младостта си той се занимаваше с дела и така преминавайки през много капани и на много висока цена бе придобил мъдрост, която все още не бе загубена, въпреки високото му положение.