Един ден, вечеряйки с него, на масата бе един от съдиите, който само чакаше случай за да заведе дело за екзекуцията на крадците, които, казваше той, биха били обесени толкова бързо, че 20-тина щяха да се веят на 1 бесило и че нямало да мине много време за да изчезнат, а сега те били толкова много по света и грабели навсякъде.
След всичкото това, добих смелост да говоря открито пред кардинала и казах, че това не е проблема, тъй като този начин за унищожаване на крадците не е нито благонадежден сам по себе си, нито добър за обществото, тъй като ако строгостта е прекалено голяма то излекуването е неефективно. А и кражбата не е толкова голямо престъпление та да коства човешкия живот и колкото и да е строг съдът не може да откаже от кражбата оня, който няма с какво друго да преживява. И по този начин тук в Англия както и на повечето места в света съдиите наподобяват Учителят, който вместо да възпитава учениците си, ги бие. Съществуват толкова ужасни наказания за крадци по света, но би било много по-добре ако просто помогнем на хората да живеят нормален живот и така бихме предотвратили фаталната необходимост от кражбата и самоубийствата.
— Ама ние сме се погрижили за това! — каза, той. — Има толкова много занаяти, съществува и брака като институция и така те могат да изберат да живеят достойно, а не да залитат по грешни пътища.
Това, обаче не помага особено на бедните хора. Много от тях са без крака или ръце от войните, например от скорошното Корнуелско въстание или малко по-рано от войната с Франция, в която са били мобилизирани и мотивирани от своя крал и сега не могат по обективни причини да изпълняват занаята си, а и вече е късно да учат нов. Войните обаче са за кратко време и има интервали между тях, нека се замислим сега за онези неща, които се случват ежедневно. Около вас има много благородници, които са лениви като търтеи и се изхранват от труда на другите, от труда на арендаторите, които задоволявайки аристократичните им капризи се скапват от работа. И това вече е пример за тяхното наивно перчене, защото те прахосват всичко дори и до пълно обедняване, но така те въвличат и бедните си арендатори, които никой никога не учи на нищо, което би им помогнало да подобрят живота си. Още повече скоро след като умре владетелят им или ако случайно се разболеят остават на улицата, защото владетелят предпочита здрави лентяи, отколкото болни работници или както става доста често приемникът не държи голямото семейство на арендатора, както е правил баща му или дядо му. И когато стомахът започне да къркори от глад и ти си на улицата какво друго да направиш освен да почнеш да крадеш. А и докато се шляеш наляво надясно губиш не само здравето, но и дрехите си и, започваш да приличаш на безделник и пройдоха и мъжете на честта спират да ти обръщат внимание и да си кажем ти дори спираш да се надяваш на свястна работа, знаейки че ония, заобиколените от безделие и лукс, ония които се разхождат със скъпите си мечове и щитове, перчейки се пред съседите, са толкова далече от теб, че ти не си достоен и да им ближеш подметките. За тях беднякът е по-малко от заек и по-скоро биха му предложили да пази диета, отколкото да му дадат да яде.
И тези мъже, които би трябвало да бъдат обгрижвани, на които се основава нашата военна мощ и на които се основава нашата армия, те от раждането си са пропити от чувство за чест, повече отколкото който и да било търговец или стругар.
— От вашите думи излиза — обадих се аз, — че трябва да се грижим за крадците, заради участието им във войните, но в реалността и вие не бихте желали да си имате такъв работник и ако от крадецът понякога излиза добър войник, то от войника често излиза умен крадец, то тогава има връзка между тях. Но този лош персонаж, не е най-специфичен за тази страна. Във Франция има все още много морално пропаднали хора, цялата страна е залята от войници, нищо че е в мир, ако въобще може да се каже че в тази нация съществува мир и те си плащат за същото за което вие пледирате: мързеливците се продават на дребно на аристократите и това е максимумът на идеята на правителството, че са им необходими ветерани от войните, а не учени хора. Мислят че знаещите са независими и често предизвикват войни, за да тренират войската в рязане на гърла или както казва Салут „за да си използват ръцете, а не да затъпяват през дългата ваканция“. Но самата Франция си знае какво и коства отглеждането на такива зверове.
Падението на Рим, Картаген, Сирия и на много други нации и градове, които са едновременно издигнати и разрушавани от наемнически армии, би трябвало да влеят малко ум в главата на сегашните държави. Върхът на френската глупост се проявява точно в това, че тренираните им войници често са побеждавани от вашите необучени селяни и не искам да кажа повече, за да не си помислите че се опитвам да лаская Англия.