Выбрать главу

Ежедневният опит показва че механиците в градовете и клоновете в селата не се страхуват от битката с мързеливите джентълмени, ако не са обезсилени от болести и нещастия или обезкуражени от прекалени очаквания и нямайте грижа за ония добре оформени силни мъже (само благородниците обожават да се грижат за тях и така се развалят) , които сега са безсилни и подтискани от лошите условия на живот, но не биха се поколебали да действат ако са нахранени и имат работа. И изглежда някак неразумно да се нуждаем от военните пейзажи, които по правило не искаме, но ако се замислим има безброй лентяи нарушаващи мира така че понякога войната е за предпочитане пред мира. Но си мисля че не бива да изхождаме само от това, има си и друга причина, много по-съществена за Англия.

— И каква е тя? — пита Кардинала.

Увеличаването на пасбищата! Вашите овце са природно благи и лесно се управляват, което може да се каже и за преданите ви хора, обитателите на селцата и малките градчета, но е доказано че породистите овце дават повече и по-мека вълна, отколкото обикновените, та там благородниците, джентълмените и дори онези щастливци абатите не се задоволяват от старите си ренти, мислейки че не им е достатъчно онова което имат, за да живеят в безгрижие, много по-добре отколкото живее народа, решат да променят нещата с което си навличат беда, вместо да си помогнат. Те спират развитието на агрикултурата, разрушавайки градове и села, оставяйки само църквите и затваряйки дворовете, където могат да се пасат овце. И докато почвата на горите и парковете е бедна, то тези богати земи стават най-гъсто населените места в пустоща и ненаситниците, чумата на страната, да обграждат по няколко хиляди акра земя, като завземат позициите на старите притежатели и арендатори, чрез разни трикове, със сила или просто принуждавайки ги да я продадат. И това значи че тези нещастни хорица, мъже и жени, женени и неженени, млади и стари, заедно с техните големи семейства (тъй като селската работа изисква много работна ръка) са принудени да променят местообитанието си, не знаейки къде да отидат и реално принудени да продадат на безценица цялото си имущество. И когато и тези парици са към края си, колкото и да спестяват, какво им остава, освен да крадат за да оцелеят и да увисват по бесилките (Господ знае как да съди!) или да станат просяци. И така пак да се озоват в затвора като лентяйстващи вагабонти, а дори и да искат да работят често не могат да намерят кой да ги наеме, тъй като познават само селската работа, а вече няма да е останала земя за гледане. Един овчар с една овца може да си закупи много акри земя, която би изисквала голяма работна сила, ако се копае и засее. И така например се оскъпява царевицата.

Цената на вълната също расте и така бедняците, които биха искали да си ушият топли дрехи не могат и това в крайна сметка и това ги прави лентяи. И докато се увеличават пасищата, Господ наказва алчността на собствениците с болести по овцете, които измират с хиляди и това следва да ни наведе на мисълта че самите собственици губят. Но дори и да предположим, че бройката на овцете се покачи няколкократно, тяхната цена пак няма да падне и не можем да кажем че това се дължи на монополизма, защото не се гледат от един, но все пак този бизнес се държи от една шепа хора и те са достатъчно богати, за да не им пука ако овцете не се продадат навреме, напротив още и още ще увеличават цената. По същият начин и говедата са ужасно скъпи, просто защото много села изчезнаха от лицето на земята, селското стопанство е неглижирано и почти никой не иска да се занимава с тоя бизнес. Богатите не отглеждат говеда, а овце, но изкупуват говеждото на ниски цени и после го препродават на бедняците на високи. И все още не сме разгледали всички неудобства, които това продуцира. Например докато продават скъпото говеждо и ако се консумира по-бързо отколкото се произвежда, то тогава цената му расте и така би се стигнало до такова спекулиране, че вашият остров, който ни се струва най-доброто място на света, би пострадал ужасно много от алчността на шепа богаташи. Например увеличаването на цената на царевицата кара хората да напускат семействата си, а какво да кажем за безработните, какво друго могат да сторят, освен да просят или да крадат. И накрая умният човек става много по-неудобен, отколкото е бил преди.

Луксът бързо унищожава човека в нас, да застанеш срещу собствената си бедност и мизерия, това е страхотна суета и наистина струва много усилия и то не само за семейството на аристократа, но и на търговеца и на фермера дори, а в крайна сметка и на всички класи в обществото. А и си имате много домове на позора, освен ония, които са официално разрешени, тук има толкова много таверни и кръчми, където се играят зарове, карти, табла, футбол тенис и сие и така парите се губят бързо и онези, които са пострадали така и са загубили всичко просто започват да крадат за да си върнат дълговете. Затворете тези места, създайте закони за онези, които си позволяват да обезлюдят толкова плодородни земи те могат да си позволят и да построят нови села или просто дайте земите им на ония, които биха го направили, спрете растежа на шепата новобогаташи, които са по-лоши дори от монополистите, премахнете леността, оставете селското стопанство да се издигне отново и регулирайте производството на вълна и намерете работа на хората, така няма да има кражби, защото ония които днес са вагабонти, лентяи, безделници, утре ще бъдат принудени да станат крадци. Ако не откриете начин да излекувате тези дяволи би било тъпо да се хвалите с излишната си строгост към крадците, която може и да ви изглежда отлична на теория, но сама по себе си не е нито справедлива, нито приложима на практика. И ако продължавате да държите хората си зле обучени и корумпирани от самото им раждане и на всичкото отгоре ги наказвате за престъпления, на които ги е научил живота от малки, какво друго мога да кажа, освен че вие създавате крадци и после ги наказвате за собствените си грешки?