И докато говорех, Съдията, на когото вече бях представен, подготвяше отговора си, опитвайки се да резюмира всичко казано до тук, както изискваше дебата.
Вие говорите много вярно за чужденец, но сте чули доста неща за нас, които не сте разбрали добре. Ще се опитам да ви изясня ситуацията, но нека повторя нещата в реда, в който ги казахте и ще ви докажа колко малко знаете за нашите работи и колко много са ви объркали и ще се опитам накрая да оборя всичките ви аргументи. И така бих искал да започна с…
— Моля за мир! — обади се кардинала. — това би отнело доста време и ви моля да отложите отговорът си за следващата ни среща, която би трябвало да е утре, ако разбира се работите на Рафаел и Вашите го позволяват. Но Рафаел, бих желал да узная причината, която ви кара да мислите че крадците не заслужават смърт. Изплюйте камъчето! Или поне предложете някое друго наказание, което би било по-полезно за обществото. Ако дори смъртта не може да обуздае крадеца, ако на хората не им пука дори за собствения им живот, то тогава каква сила би могла да ги спре? И накрая нима облекчаването на наказанията няма да доведе до все повече престъпления?
— Мисля, — отговорих аз. — че не е правилно да отнемаш живота на някого, заради шепа пари, защото нищо на този свят не струва толкова колкото един човешки живот. И ако кажем, че парите не са единствената причина, за осъждането на хората, а нарушаването на закона то тогава бих казал че прекаленото правосъдие е екстремна несправедливост, защото не бива да одобряваме закони, които правят от мухата слон нито пък възприемам мнението на софистите, че всички престъпления са равни пред закона и че няма разлика между убийството и кражбата, а напротив считам че между тях няма равенство, нито дори подобие на такова. Господ е казал „Не убивай!“, можем ли да убием за пари? Но ако някой каже, че според тази заповед не трябва да убиваме, освен в случаите когато законът на тази страна не ни разрешава изрично, то тогава на други места по света може законът да позволява педофилията и клетвопрестъпничеството. И ако Господ ни е отнел правото да отнемаме своя и чуждия живот, това означава ли че шепата хора, пишещи законите могат да оторизират непредумишленото убийство, в случай че Бог не ни е дал такива примери и така ни е освободил от задължението да спазваме неговият закон в тези ситуации. Та това прави убийството законно действие, как ви се струва това, да дадем ли преференция на човешките пред божествените закони?
И ако това е допуснато веднъж, то хората ще започнат да правят това което им е изгодно, вместо да следват божиите закони. Според Мойсеевото право, колкото и да е сурово, човек може да бъде само глобен, но не и убит за кражба и някак не мога да си представя, дори, че един нов закон, основан на справедливостта и милосърдието, на което ни учи нашият Бог би бил по-жесток от този на юдеите. И това са причините, поради които считам, че смъртното наказание за кражба е противозаконно, просто и ясно това е абсурд. Още повече, считам, че е много погрешно крадецът и убиецът да се наказват по един и същи начин И ако си представим че крадецът е в еднаква беда, ако бъде признат за виновен в кражба или е осъден за убийство, това естествено би го накарало да убие човека, който в друг случай само ще окраде, и докато наказанието е едно и също, то за крадеца би било много по-сигурно ако просто убие свидетеля. И излиза че сплашването на крадците, би довело до много по-голяма жестокост.