Но нека се върнем към въпроса: Кое наказание би било най-подходящо? Считам че би било по-лесно да се върнем назад във времето, отколкото да изнамираме нови. Защо да се мъчим и двоумим, след като още Римляните са го измислили и са го прилагали толкова дълго време, те отлично са познавали изкуството на управлението, били са отлични законодатели?
Осъждали са оня, който е бил признат за виновен в големи престъпления да прекара целия си живот в кариерите или да копае в мините, окован във вериги. Но методите, които харесах най-много са от пътуванията ми в Персия, всред полилерите, които са изключително разумен и добре управляван народ. Те плащат данъци на краля на Персия, но иначе са напълно свободен народ и се управляват по собствените си закони. Страната им е далече от морето, обградена от хълмове, и са напълно задоволени от собствената си продукция, която е доста изобилна, като поддържат много търговски връзки със съседни тем страни. И те следвайки гения на собствената си държава, не искат да увеличават границите си, а планините и войската на Персия ги защитават от чужди посегателства. Те не водят войни, живеят простичък обикновен живот, а не във великолепие и са по-скоро един щастлив народ, отколкото бележити и известни и си мисля че дори никой не е чувал за тях, освен най-близките им съседи. И Там онзи, който е признат за виновен в кражба просто възстановява откраднатото на собственика, а не както навсякъде другаде на владетеля, защото според тях владетелят няма никакви права над откраднатото, но ако пък то е повече от онова, което е в наличност у крадеца, то се оценява имуществото му и се взима от там, а остатъкът се разпределя на жените и децата. Крадецът бива наказан да върши обществено полезен труд, но нито се праща в затвор, нито бива окован за кражба, освен при утежняващи вината обстоятелства. Така те работят за обществото. И ако лентяйстват или бягат от работа, биват бичувани, но ако работят то към тях се отнасят добре и без следа от укор, само понякога някой се осмеляват да говорят по техен адрес и то през нощта, но скоро си затварят устата. Те не търпят други наказания освен общественополезния труд и така, работейки за доброто на нацията, много по-лесно се десоциализират и съвземат от шока. На докато на някои места всичко изкарано от тях им се връща от благотворителни организации, колкото и необичаен да ни се струва все още този милосърден уклон, то на други места народните пари не им се дават или има някаква определена сума, която им се изплаща като издръжка. Другаде, не ги карат да вършат общественополезен труд, но всеки частник, които иска да наеме работници, може да отиде и да ги наеме на много по-ниска заплата от свободните. И ако не си вършат добре работата има право да ги бичува.
И всичкото това иде да покаже, че винаги има начин те да работят, освен за собствената си прехрана и за народа. Те всички си имат определени привички, обличат опредени дрехи, косата им е ниско подстригана и им липсва част от ухото. И на приятелите им е позволено да ги обличат хранят и поят, но и за онзи, който взима и за онзи който дава това е равносилно на смърт. И не е ли наказание за свободния да иска пари под какъвто и да било предлог? И не е ли самата смърт за тези роби да ги използват. И хората от тези окръзи на страната се бележат с определен знак, който е определящ за излизането им извън граница или за срещите им с роб под друга юрисдикция, а опитът за бягство и самото бягство се считат за равни престъпления пред закона и ако някой свободен, който им помага да избягат бъде признат за виновен, то наказанието е робство. А онзи, който го разкрие бива възнаграден: ако е свободен с парична награда, а ако е роб — със свобода. Така че те си дават сметка, че е по-добре да изтърпят наказанието си, отколкото да бъдат осъдени наново. Да, такива са техните правила и закони за робството и е очевидно, че те са колкото полезни, толкова и благи. Те целят не само да унищожат пороците и да предпазят хората от злото, но и да докажат на човека, защо е необходимо да е честен и да служи на народа, след като веднъж е нарушил обществения ред. Хазартът е забранен от старинните им обичаи и почти няма пътешественик, на комуто някой от тях да е причинил вреда и поради това, ние ги използваме като водачи от една юрисдикция до друга. И нищо друго, освен чистата алчност, не ги кара да крадат, тъй като нямат армия, а ако не дай си боже ги разкрият те нямат шанс за бягство, просто защото те са длъжни да се обличат различно и така не могат да излязат навън, освен ако не се съблекат голи, но дори и тогава отрязаното ухо ще ги издаде. И единствената опасност, произхождаща от тях са конспиративните им дружества срещу правителството. И въпреки всичко робите от един окръг не могат да направят нищо за съседния, освен ако не създадат някаква голяма конспиративна система на робите от под всички юрисдикции, която пък не може да бъде създадена, тъй като те просто не могат да се срещат едни с други, дори и да си представим че съдът е толкова строг, че такава авантюра би си заслужавала. А и никой от тях не е достатъчно обезнадежден, за да пропилее шанса си чрез послушание и промяна към добро, да си върне свободата. А и много от тях успяват в това начинание и се връщат към доброто.