Сара поклати глава.
— В „Умбилик“ идват три пъти повече хора. Щом дойдат, веднага ги заведете да се облекат. Ако досега не са свирили в скафандри, ще трябва да свикнат. — Тя отново ги огледа. — Нещо друго?
— В казиното на Газените фенери за трети път хващат измамник — обади се шефът на Игрални заведения. — Представяте ли си, седемдесет и пет годишен! Небесното око го има на запис как пуска завързани монети в игрален автомат.
— Толкова по-зле за него. Разпространете снимката му в Наблюдение и сред охраната на казиното, впишете името му в черния списък на посетителите. — Сара отново погледна към листа пред себе си. — Някакъв напредък в Атлантида?
— Илюзията е готова — обади се някой. — Изглежда ще успеем да свършим в срок.
— Слава на Бога за това. — Атлантида беше нов и доста противоречив свят, който трябваше да бъде открит по-късно през годината. — Доктор Финч, имате ли резултатите от последната седмица?
Началникът на медицинския отдел взе една карта.
— Пет раждания, всички без усложнения. Два смъртни случая — един сърдечен удар, един аневризъм. Двадесет и девет наранявания, най-тежкото е счупване на китка. — Той остави картата. — Спокойна седмица.
Сара Боутрайт погледна шефа на Човешки ресурси.
— Ейми, има ли новини от санитарния отдел за онзи проблем с профсъюзите?
— Нищо. И не знам дали това е на добро, или не.
— Ослушвай се. Веднага щом разбереш нещо, ме уведоми. — Тя отново погледна листа. — Да видим. От Обслужване са в Камелот. Посещенията там са с петнайсет процента по-малко, отколкото в другите светове. Шефовете искат да съставим комисия, която да проучи какъв е проблемът. — Тя замълча. — Ще се занимаем с това, когато се върна от Сан Франциско, съгласни ли сте?
Тя прегледа останалото на листа, отмести го и взе друг.
— Моля за внимание. „Тони Тришка Бенд“ ще свирят в Дървените тротоари, постарайте се да им се осигури храна и нощувка. Между прочутите гости днес са сенатор Чейз от Кънектикът и семейството му, изпълнителният директор на „Джиндийн“… и графът на Уиндмор.
При последното име някой изстена.
— Лейди Уиндмор пак ли ще настоява за замъка? — чу се глас.
— Вероятно. — Сара отмести и втория лист. — Хората от Комисията за контрол върху игралните заведения в Невада ще бъдат тук другата сряда, затова репетирайте най-хубавите си усмивки. И последно. Външният специалист Андрю Уорн пристига днес. — Забелязвайки безизразните им погледи, тя продължи: — Това е специалистът по роботика, който създаде Метанет. Моля ви, оказвайте му пълно съдействие.
Когато това съобщение беше посрещнато с мълчание, Боутрайт се изправи.
— Много добре. Имаме още две минути. По конете!
Тя се обърна към бюрото си, докато групата излизаше от кабинета. Когато отново погледна, само Фред Барксдейл беше останал. Както и беше очаквала.
— Защо Уорн пристига днес? — попита той и в изискания му лондонски акцент пролича леко огорчение. — Нали щеше да дойде чак другата седмица.
Значи това било, помисли си тя.
— Аз изтеглих посещението му.
— Трябваше да ме информираш, Сара. Налага се да преразпределя работата, той ще има нужда от…
Боутрайт сложи пръст на устните си.
— Беше идея на Емъри, реши се едва в четвъртък. След инцидента в Нотинг Хил по-миналата седмица Комисията по безопасността щеше да се намеси, затова шефовете искат бързо да се справим със случая. Но слушай — тя се приведе към него и понижи глас, — аз заминавам утре за симпозиума на увеселителните атракции във Фриско, нали помниш?
— Как бих могъл да забравя? — Внезапно очите на Барксдейл засияха. На устните му отново изгря усмивка — слаба, но забележима. — А симпозиумът ще те държи далеч от дразнителя, който може би още страда, че отхвърли чувствата му.
— Това изобщо не ме интересува. Щях да те питам можем ли да разчитаме на Тереза Бонифацио да работи с него в мое отсъствие. Той е единственият, който може да се справи, но сам няма да успее. И за двамата няма да е лесно. Все пак оспорваме делото на живота му. А знаеш какво мисли Тереза за това.
Барксдейл бавно кимна.
— С нея сме имали доста спорове, но те никога не са били свързани с качеството на работата й. Дори да не й допада задачата, можем да разчитаме на нея.
— А ти ще ги наглеждаш отблизо, докато ме няма.