— Тук е — каза Фрийман, отвори врата без надпис и въведе Уорн в малка стаичка.
Стените, подът и таванът бяха тапицирани със същата тъмна материя. Вътре имаше само два еднакви стола един срещу друг. Той се огледа любопитно. Не беше очаквал такава прожекционна. Приличаше повече на кабинет на психиатър с недоразвито чувство за вътрешен дизайн.
Фрийман му посочи по-близкия стол.
— После можете да си тръгнете. Имате визитката ми, ако ви потрябва нещо, звъннете ми на пейджъра. Първото посещение обикновено е доста завладяващо.
Тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Миг по-късно на другия стол седеше Ерик Найтингейл.
Уорн едва не скочи на крака от изненада. Гледаше с удивление.
Холограмата беше невероятно реалистична. Разбира се, Уорн знаеше, че холографската технология е специалитет на парка, но нямаше представа, че толкова са напреднали. Образът на стола можеше да бъде самият Найтингейл. Ето го — ненадминатият илюзионист, създателят на Утопия — в неизменния си цилиндър, бяла връзка и фрак, със същото слабо лице и искрящи черни очи, малката козя брадичка чак до характерните му бакенбарди. Невероятно преуспелият легендарен ексцентрик, известен с екстравагантните си представления, перфекционизма и желанието си да заличи границата между илюзия и действителност. Комбинирайки традиционните театрални декори с технологията и актьорските дарби, той беше издигнал изкуството на илюзията до огромна машина за развлечение. Двата анимационни сериала на Найтингейл, които използваха герои от негови представления, бяха се превърнали в най-предпочитаните филми за децата от пет до петнадесет години. Именно неговото обаяние на звезда беше събрало множество корпорации и предприемчиви капиталисти, за да се създаде първоначалната „Утопия холдинг къмпани“. Той беше единственият ум зад Утопия до смъртта му при самолетна катастрофа шест месеца преди паркът да отвори врати.
И ето го сега, съвършено изображение от пречупена светлина, което гледаше право към Уорн.
Образът заговори:
— Благодаря ви, че дойдохте в Утопияленд! Оценяваме вашия принос към системата и се надяваме престоят ви тук да бъде приятен.
Уорн слушаше с половин ухо, все още скован от изненада. Това беше човекът, който беше седял в неговата лаборатория преди две години и половина, бе разказал мечтата си за Утопия и беше помолил за помощ. Това беше човекът, оказал такова силно влияние върху живота му — отначало към по-добро, а после — неумишлено — към по-лошо.
Найтингейл беше мъртъв вече повече от година, а ето че седеше до него. Загледан в образа, Уорн усети отново как обичта, която изпитваше към този човек — подхранвана на многобройни чаши кафе, при безброй обсъждания — рязко, почти болезнено се връща в сърцето му. Не беше осъзнал колко му липсваше интелектуалната дързост на тяхното приятелство, мълчаливото взаимно уважение. Найтингейл беше очарован от теориите на Уорн за роботиката и изкуствения интелект. Самият факт, че непрекъснато полемизираха, го вдъхновяваше и той беше станал най-влиятелният поддръжник на Уорн — точно какъвто му трябваше тогава. Уорн почувства едновременно тъга и неудобство, сякаш пред него се беше появил призрак.
Знаеше малко за холографията. Триизмерните видеосистеми, които създаваха образи само с метър височина, изискваха огромно количество компютърна памет. А фигурата срещу него беше в реален ръст и цветове. И по нищо не приличаше на призрачните неясни холограми от първо поколение. Уорн огледа тъмните стени, но не откри прожекционния апарат. После отново се обърна към холограмата на стола и се опита да се съсредоточи върху онова, което той — по-скоро то — говореше.
— Близо петстотин милиона души ще посетят увеселителни паркове тази година — казваше образът на Найтингейл. — Но ще ви кажа една тайна. Имам за тях нещо по-добро от обикновен увеселителен парк. Виждате ли, искам всички те да дойдат в Утопия. Ако можем да им създадем преживяване, в което напълно да се потопят и което обучава, докато забавлява, ще постигнем целта си. Можем да го направим без ефектни обиколки и евтини номера. И тук идвате вие. — Найтингейл се усмихна с широката, възторжена и почти заговорническа усмивка, която Уорн познаваше толкова добре. — Вие сте тук заради вашите специални умения. Независимо какви са, те ще помогнат да направим Утопия по-реалистична. Или да работи по-добре. Или да доближи още повече границите на въображението. Защото Утопияленд е предизвикателство. Ако не се борим с предизвикателства, няма да се развиваме.