Беше си задавал и преди този въпрос. И отново си даде същия отговор. Не трябваше да бъде тук. Но нямаше кой да го замести. Само той имаше шанс да спре тези хора да не взривят купола. А за да го направи, трябваше да им попречи да излязат от Подземието.
На тридесетина метра преди кръстовището спря. Коленичи и с леко треперещи пръсти остави тръбите на пода. Уингнът чакаше наблизо, нормалните му зигзагообразни движения бяха по-ограничени. Изглежда още се опитваше да нагоди хода си към допълнителния товар.
Уорн остави зарядите до тръбите.
— А сега какво? — попита колкото можеше по-спокойно.
Дребното човече внимателно оставяше товара си на земята.
— Когато фойерверките се изстрелват ръчно, тръбите трябва да се укрепят. Провери дали от някоя не е изпадал барут. Ако има счупени стабилизатори, трябва да ги оправиш, така че да прилегнат плътно в тръбата.
Уорн слушаше, скърцайки със зъби. Миризмата на изгорели газове и шумът на мотора сякаш се засилваха. Но знаеше, че няма начин да ускори нещата — Смайт трябваше да му обясни.
— А как насочваш фойерверка, ако искаш да го изстреляш хоризонтално, а не вертикално?
— Това не се прави. — Смайт изглеждаше изненадан, почти оскърбен, сякаш идеята никога досега не му беше минавала през ум. — Тези фойерверки имат стартови заряди, които ги издигат на десетки метри във въздуха — еквивалент на няколко пръчки динамит. Никой специалист не би го допуснал. Така разстоянието, на което ще се разпръснат, ще е по-голямо от нормалното…
— Господин Смайт — прекъсна го Уорн, — в случая нещата не са нормални. Кажете ми как да го направя.
Пръстите на Смайт замръзнаха, но изразът на изненада остана на лицето му.
— Ами предполагам, че процедурата ще бъде почти същата. Фойерверкът се поставя в тръбата и се проверява дали свободно се плъзга в нея. Трябва да е точно на дъното. После… — Смайт млъкна и на лицето му се появи огорчение. — После обръщаш тръбата настрани. Разбира се, не напълно хоризонтално. Това би… — Той поклати глава и изцъка при мисълта.
— Разбирам. — Уорн посочи към един от по-големите фойерверки. — Покажи ми с онзи.
— „Златна върба“.
— Да, с нея.
Смайт внимателно разкъса найлоновата опаковка, провери тежкия стартов заряд, прикрепен в основата, разви намотания бързогорящ фитил. После хвана фойерверка за края на фитила и внимателно го спусна в една от тесните тръби, повдигна го и пак го пусна. Доволен, че се движи свободно, преметна края на фитила през ръба. После взе една от най-тесните тръби, сложи я перпендикулярно на земята, много бавно обърна заредената тръба встрани и я подпря под ъгъл върху другата.
Уорн кимна.
— Разбирам. А как се пали?
— Как се пали?
Уорн отново кимна. Сега ревът на мотора беше по-силен, явно шофьорът форсираше.
— Защо искате да знаете?
— Защото ще го изстрелям, господин Смайт.
Пиротехникът се изуми.
— Ще го изстреляте? Но защо?
Имаше време за кратко обяснение или заплаха. Уорн избра първото.
— Защото няколко много опасни хора ще минат по коридора в бронираната кола. Ако им позволим да се измъкнат, ще взривят купола над Утопия. Ще унищожат парка. Няма да им позволим да избягат.
Наблизо се отвори авариен люк и се появи Пекъм. Огледа се в двете посоки, после тръгна към тях. По коленете му имаше прах, в очите му — уплаха.
Смайт не си даде труд да го погледне.
— Каните се да изстреляте „Златна върба“ тук вътре?
— Ако се наложи, господин Смайт. Ако трябва, ще изстрелям и една… как се казваше „Двойна хризантема“. Но преди всичко тук е Уингнът, който е зареден с черен барут, както виждате. Ще го изпратя при колата.
Очите на Смайт се бяха разширили.
— Искате да кажете, че това може да бъде опасно?
Уорн млъкна. Изразът на изненада и недоверие върху лицето на пиротехника беше неописуем. Навярно човекът се беше самозаблуждавал, че това е някакво учение. Или пък го беше сметнал за таен тест от управата на Утопияленд. Какъвто и да беше случаят — въпреки ускореното си сърцебиене, миризмата на изгорели газове, които се отправяха към вентилационните шахти, скърцането на колата зад ъгъла — Уорн внезапно се разсмя. Смя се, докато звукът отекна между стените на Подземието и заглуши дори шума от мотора. И когато смехът му заглъхна, беше изместен от задавено ридание.