Предният край на бронираната кола се беше извъртял от взрива и сега тя стоеше напряко на коридора. Уорн виждаше как колелата се въртят — шофьорът отчаяно се опитваше да я върне в курса.
Беше се прицелил твърде високо и зарядът беше избухнал над колата.
Уорн погледна през рамо. Пиротехникът Смайт лежеше на пода зад него, свит на кълбо, закрил с ръце главата си.
Наблизо беше коленичил Пекъм със застинало изражение на неверие.
Уорн отново погледна напред. Използваната тръба лежеше пред него и димеше. Уингнът все още стоеше на няколко метра по коридора, а фитилът на гърба му беше станал съвсем къс. Видя как главата му се завърта към него, сякаш въпросително. Колата все още маневрираше и моторът ревеше, докато шофьорът я придвижваше напред-назад. След миг щеше да изчезне по коридора.
Той погледна отново оставащите тръби. Онази, която беше използвал за подпора, беше отхвръкнала встрани от силата на взрива и зарядите лежаха разпръснати по пода. Нямаше да успее да изстреля нов фойерверк навреме. А дори да успееше, беше се оказало невъзможно да се прицели точно. Погледна напред към Уингнът. Ако имаше начин да го достигне и да промени програмата му. Но нямаше време. И така роботът си стоеше там, без да знае какво да прави, а експлозивът, с който искаха да взривят бронираната кола, щеше да избухне всеки момент…
От една амбразура на бронираната кола се показа дуло на пушка.
Уорн залегна. Може би имаше команда, която Уингнът щеше да изпълни. Не му я беше давал никога; всъщност тя беше противоположна на всичко, което го бяха учили. И все пак може би…
— Уингнът! — изкрещя той и посочи към бронираната кола. — Гони!
Роботът не помръдна.
— Гони! — отново извика Уорн. — Гони!
Уингнът все още се колебаеше, сякаш се опитваше да обработи непознатата команда. После тръгна напред, отначало бавно, но постепенно набра скорост. Уорн чакаше онемял. Фитилът искреше между валчестите задни колела на робота. С приближаването до колата Уингнът сякаш набираше не само скорост, но и решимост.
Уорн затвори очи и се обърна.
Проблесна ослепяваща светлина, която изгори очите му дори през затворените клепачи, а последвалият взрив сякаш разтърси Утопия до самите й основи. Уорн почувства как ударната вълна профуча над него. Въздъхна и се опита да се изправи. За миг мускулите му отказаха да се подчинят. После с усилие успя да се вдигне на ръце и колене.
Бронираната кола се беше преобърнала настрани, решетката на радиатора беше сплескана в една от стените на коридора. Горните колела мързеливо се въртяха, смачканите втулки обикаляха като пияни абитуриенти, страничните панели бяха почернели и димяха. Виждаше, че дебелата броня, която беше покривала вътрешността на колата, е разкъсана и разцепена, а на едно място — обелена като алуминиево фолио. Пръскачките в края на коридора бяха се включили и силни струи вода разцепваха кълбата барутни пари.
Уорн гледаше задъхан. Един дълъг миг чуваше само тежкото си дишане, далечно трополене на вода върху метал и бетон, вой на противопожарна аларма.
После вратата на бронираната кола се повдигна.
Уорн гледаше и се чудеше дали не е сгрешил — дали водната завеса и облаците дим не си играеха с уморените му очи. Но вратата отново помръдна, сякаш я бутаха отдолу.
Някой се опитваше да излезе.
Дишането на Уорн се ускори още повече. Погледна тръбите, които лежаха пред него, и провисналите като опашки фитили. Опита се да напъне мозъка си и да измисли нещо. Видя „Двойната хризантема“ и тежките, подобни на пити стартови заряди. Какво беше казал Смайт за тях? Еквивалент на няколко пръчки динамит.
Вратата на бронираната кола рязко се отвори и се блъсна в стената на коридора. Уорн видя отвътре да се подава мъжка глава, после горната част на торс, облечен в кожено яке. Мъжът се опитваше да излезе, борейки се с необичайния наклон на колата. В ръцете си държеше грозна на вид картечница.
Уорн отново залегна и отчаяно се огледа. Запалката лежеше отстрани, пукаше и искреше, алено пламъче на фона на бетонния под.
Нямаше време да мисли, нито да търси други възможности. Грабна я, после потърси най-близката празна тръба и пусна в нея един-два стартови заряда, трескаво намествайки фитилите им. Мъжът вдигна пушката и се подпря на рамката на вратата. Взрив от пламъци избухна от дулото, нещо изсвири над главата на Уорн.