Да, с парите беше свършено, но имаше дисковете и това беше повече от достатъчна компенсация. Пред себе си вече виждаше голямата крива линия, където свършваше сянката на купола. Стисна дистанционното по-силно. Когато стигна до границата, се обърна. Оттук имаше цялата видимост, която му трябваше.
Още малко.
Свил обгорените си длани, Андрю Уорн с мъка се изкатери по капака на бронираната кола и със залитане продължи по коридора. Не знаеше какво ще стане — знаеше само, че трябва да направи всичко възможно, за да спре Джон Доу.
Портативният холографски проектор, който с Пекъм бяха използвали, за да спрат колата, лежеше настрани в коридора, повален от експлозиите. Все още проектираше неговата холограма — с разкрачени крака и скръстени ръце, но върху тавана. Отпред лежеше застрелян пазач, зад него — още един. Зад себе си чу объркани гласове и шум от тичащи крака. Продължи покрай охранителния пункт, покрай ревящите вентилатори на пречиствателната система и излезе на служебния паркинг.
За миг спря да се огледа, търсейки Джон Доу. И за свой ужас го видя точно отпред, може би на стотина метра — дългият му силует беше разделен на две от сянката на ръба на купола. Как беше успял да се придвижи толкова бързо?
Видя как окървавената ръка бавно и решително се вдига.
— Не! — извика Уорн и затича с последни сили.
Но още докато тичаше, видя как дистанционното се насочва към небето, съзря празната стъклена усмивка на лицето на Джон Доу и разбра, че е твърде късно.
Изведнъж главата на Джон Доу се превърна в облак от кръв и мозък.
Тялото падна назад, дистанционното изтрака върху асфалта. Едва тогава Уорн чу шума от изстрела. Той отекна над паркинга на фона на алармите, мятайки се като топка напред-назад между стените на каньона.
Андрю изтича до дистанционното и го смачка с крак. После се обърна и погледът му обходи бетонното пространство. Високо горе, в основата на покрива, очертана върху купола, една фигура с карирано кепе и рипсено яке се облягаше на пушка с дълго дуло. Тя леко му махна и рязко седна, а пушката изчезна от поглед.
Уорн също седна върху асфалта, горещ дори под сянката на купола. На няколко метра от него лежеше неподвижното тяло на Джон Доу.
Огледа се, отпусна ръце върху коленете си и примигна. Недалеч един седан последен модел с проблясваща лампа на покрива бързо се отдалечаваше към шосето. Уорн не му обърна внимание. Погледът му беше прикован върху една по-далечна точка — тънката червена линия на хоризонта, откъм която приближаваше колона полицейски коли, обвита в тънък облак прах. Когато се заслуша по-внимателно, долови пулсиращ звук, сякаш гигантски криле пляскаха във въздуха. Кавалерията пристигаше.
Епилог
Жарка слънчева светлина се лееше върху стените на каньона, оцветявайки пясъчника в червено, жълто и охра. Уорн седеше сам на прозореца, наслаждавайки се на отразената светлина върху лицето си. Този път не беше забравил тъмните си очила. Лекото полюляване на стола беше успокояващо, почти познато, като ранен детски спомен за люлката. Мелодичният глас, който се носеше от високоговорителите, беше същият, единствената разлика беше обявата, че Космодрумът на Калисто е бил отворен с нови атракции само преди две седмици.
Някой говореше зад гърба му, той изплува от мъглата на спомените и се огледа. Беше мъж на около четиридесет с оредяваща коса и румено лице.
— Извинете? — каза Уорн.
— Питах дали идвате тук за пръв път?
Уорн поклати глава, припомняйки си последния път, когато беше видял тези червеникави стени от медицинския хеликоптер, който летеше към Вегас, когато ръцете му бяха поставени в лед, а един полицай му крещеше въпроси. За миг люлеенето на стола изгуби очарованието си.