— Ела — каза Сара, нарушавайки мълчанието, което заплашваше да стане неловко. — Искам да ти покажа нещо, което ще ти хареса.
Минаха покрай група казина и галерия „Въображение“, после Сара се запъти към отсрещната стена на Нексус и масивен шестоъгълен портал. Над него беше изписано Атлантида с букви, които сякаш прииждаха и се отдалечаваха като вода.
Когато се приближиха, група разпоредители се отдръпнаха встрани с усмивки и кимвания към Сара. Двамата минаха по широк коридор с нисък таван и излязоха на място, което заприлича на Уорн на тропически плаж. Очевидно тук се провеждаха огромни археологически разкопки; той с изненада се загледа в мрежите и бариерите, барометрите и компасите, грижливо обозначените почвени профили — всички белези за провеждане на професионални разкопки. В този ранен час мястото беше пусто.
— Какво е всичко това? — попита Уорн.
Сара го погледна с любопитство.
— Не видя ли идейните проекти?
— Само кратки описания. Бях зает с техническите характеристики.
— Това е копие на текущите разкопки в Акротирия. Истински археологически разкопки до последна подробност. Идеята е посетителите първо да минат през съвременните разкопки на Атлантида. Това е „декомпресията“. После порталът ще ги върне във времето, в златното време на града. Опитахме се да направим този преход възможно най-достоверен. Илюзията е пълна — отложихме отварянето с месец само за да направим няколко… усъвършенствания. — Тя го стрелна с поглед.
— Закъснението не беше по моя вина — отвърна Уорн.
— Не те обвинявам. Привършваме третата фаза от тестването и всички доклади са невероятно ентусиазирани. — Тя кимна. — А сега нека ти покажа самия свят. Ако още не си виждал цветните снимки, чака те приятна изненада.
В другия край на разкопките влязоха в един от няколкото големи цилиндрични вагона. Когато вратите се затвориха зад тях, за миг настъпи мрак. После страничните панели от двете страни на цилиндъра се разтвориха и той осъзна, че са заобиколени от вода. По пода и тавана танцуваха синьо-зелени отражения. Чу се бръмчене, после усетиха леко разтърсване и покрай стените на цилиндъра се събраха мехурчета, когато започнаха да се спускат надолу.
Уорн се обърна към Сара.
— В действителност не се движим, нали?
— Тихо. Разваляш илюзията.
Далеч долу върху това, което приличаше на дъно на океан, Уорн различи смътни форми, които постепенно приближаваха. Притисна лице до плексигласовия прозорец. Бяха кули и минарета на фантастичен град, чиито светлини примигваха като скъпоценни камъни, замъглени и обезформени от дълбоководните течения. Светлината отслабна и образът изчезна.
Цилиндърът леко се наклони и спря. Вратата в другия му край се отвори със свистене.
— Хайде — подкани го Сара с лека усмивка.
И Уорн пристъпи в рая.
Или поне така му се стори — ако някога се беше замислял как изглежда раят, щеше да си го представи точно така.
Стояха на просторен бисерносребрист кей. Пред краката им кротко се плискаше спокойно море и на Уорн му се прииска да натопи в ярката му синева четка и да рисува. Широки красиви алеи от същия материал се разпростираха в безброй посоки, извивайки се над водата към една или друга групи от сгради, кули и сребристи укрепления, които сякаш се простираха до безкрая. Екзотични палми и лехи с ярки цветя се виждаха между тях. Няколко дървени лодки се люлееха закотвени наблизо; носовете им бяха дълги и грациозни като лебедови шии. Тук-таме малки сребърни рибки подскачаха над водата и слънцето проблясваше върху люспите им. А над всичко се извисяваше куполът и ясното небе над него.
Сара безмълвно го поведе към близката мраморна пейка под клони на голяма палма.
Уорн седна, очарован от гледката, която ги заобикаляше. Духаше свеж ветрец, хладен и ободрителен, който сякаш носеше аромата на безкрайни обещания. Имаше чувството, че този вечен град е излязъл от вълните сякаш само заради него.
— Какво мислиш? — попита Сара.
Уорн поклати глава.
— Вълшебно е. Съвършено.
Сара се усмихна, очевидно доволна от комплимента.
— Това е хубаво, като се има предвид, че ще прекараш по-голямата част от седмицата тук. Не сме жалили средства. Някои от водните ефекти, които създадоха нашите инженери, са толкова невероятни, че трябва да ги видиш непременно. Едва от водните атракции, „Последните мигове на Помпей“, ще бъде съоръжена с портативните холографи, така че образът на Ерик Найтингейл ще пътува във всеки вагон и…