Когато наближиха Индиан Спрингс, на изток се появи ниско плато — въздушна база Нелис. На всеки няколко мили изскачаха бензиностанции, странна гледка сред пустошта, блестящо чисти и толкова нови на вид, сякаш току-що са ги отворили. Уорн погледна схемата, прикрепена към папката между двете седалки. Още малко. И ето го знакът за отклонение, прясно боядисан в светлозелено. Утопияленд. Една миля.
Момичето също го забеляза.
— Там ли сме вече? — попита то.
— Много смешно, принцесо.
— Знаеш, че мразя да ме наричаш така. Аз съм на четиринайсет, а това е галено обръщение към малко момиченце.
— Понякога се държиш точно така.
Тя се намръщи и усили звука на дискмена. В резултат ритмичният тътен от слушалките се чуваше ясно дори през бръмченето на климатика.
— Внимавай, Джорджия, ще оглушееш. Какво слушаш всъщност?
— Суинг.
— Е, това е напредък. Миналия месец беше готически рок. А преди това… какво беше?
— Еврохаус.
— Еврохаус. Не можеш ли да решиш кой стил харесваш?
Джорджия сви рамене.
— Прекалено интелигентна съм за това.
Когато стигнаха до отклонението, пейзажът рязко се промени. Вместо напукания сив асфалт на щатско шосе 95, нашарен като змийска кожа от многобройните ремонти, пред тях се простираше гладка червена настилка с повече платна от магистралата, която току-що бяха напуснали. Декоративни лампи грациозно се привеждаха над макадама. За пръв път от двадесет мили Уорн видя коли по пътя пред себе си. Последва ги по шосето, което започна плавно да се изкачва нагоре. Знаците тук бяха бели със сини букви и на всички пишеше едно и също: Паркинг за посетители.
Почти празен в този ранен час, паркингът беше смайващо голям. Следвайки стрелките, Уорн премина покрай група огромни туристически автобуси, които изглеждаха дребни като мушици на фона на огромното асфалтово поле. Беше изсумтял недоверчиво, когато някой му беше казал, че всеки ден седемдесет хиляди души посещават парка, но сега беше склонен да повярва. Джорджия се оглеждаше. Въпреки отработения израз на тийнейджърска досада, тя не успяваше напълно да прикрие вълнението си.
След два километра стигнаха до предната част на паркинга и дълга ниска сграда, на чийто покрив с букви в стил арт деко беше написано ВХОД. Тук имаше повече коли, край които се въртяха хора по шорти и сандали. Когато стигнаха една от бариерите, служител от паркинга се приближи и даде знак на Уорн да свали прозореца. Носеше бяла риза с висока якичка, на левия му джоб имаше стилизирано лого с някаква малка птичка.
Уорн бръкна в папката и извади ламинирана карта. Служителят я огледа внимателно, после извади дигитална писалка от колана си и погледна екрана й. След малко върна пропуска на Уорн и му направи знак да мине.
Уорн паркира до редица жълти трамваи и прибра пропуска в джоба на ризата си.
— Пристигнахме — каза той. После, загледан в сградата с надписа, за миг се замисли.
— Няма да се опиташ да се сдобриш със Сара, нали?
Изненадан от въпроса, Уорн погледна дъщеря си. Джорджия издържа на погледа му.
Наистина беше забележително как понякога четеше мислите му. Може би защото прекарваха много време заедно и до голяма степен бяха свикнали да разчитат един на друг през последните години. Каквато и да беше причината, понякога това го вбесяваше. Особено когато изкажеше на глас най-болезнените му мисли.
Момичето свали слушалките.
— Татко, не го прави. Тя е истинска мъжемелачка.
— Внимавай какво говориш, Джорджия. — Той извади малък бял плик от папката. — Струва ми се, че няма жена на този свят, която да отговаря на изискванията ти. Да не искаш да остана вдовец до края на живота си?
Каза го малко по-рязко, отколкото би искал. Единствената реакция на Джорджия беше да извърти очи и да сложи отново слушалките.
Андрю Уорн обичаше дъщеря си до болка, но никога не беше предполагал колко трудно ще му бъде да се справя с живота и с Джорджия съвсем сам. Понякога се чудеше дали успява. Точно в такива моменти жена му Шарлот му липсваше най-много.
Той погледа Джорджия още малко, после въздъхна и отвори вратата.
Нажеженият въздух моментално нахлу вътре. Уорн тресна вратата, изчака Джорджия да сложи раничката на раменете си и да излезе, после пое по блестящата настилка към Транспортния център.