Вътре беше приятно хладно. Центърът беше блестящо чист, функционален, обзаведен със светло дърво и полиран метал. Отдясно и отляво в безкрайни редици се простираха остъклени гишета за билети, празни с изключение на едно в дъното. Отново проверка на ламинираната карта и те тръгнаха по ярко осветен коридор. Той знаеше, че след час-два тук ще бъде претъпкано с притеснени родители, вилнеещи деца и бъбриви екскурзоводи. Но засега единственият звук беше шляпането на подметките му по чистия под.
На площадката за качване вече чакаше ниско увиснало сребристо влакче с отворени врати. Огромни прозорци покриваха двете му страни, които образуваха купол към транспортиращия механизъм, захванат за висяща във въздуха релса. Уорн не беше се возил на въздушно влакче досега и перспективата не го радваше. Вътре се виждаха неколцина души, главно мъже и жени в делово облекло. Разпоредител ги насочи към първия вагон. И той беше безупречно чист. Единствените пътници бяха набит мъж най-отпред и друг — нисък и очилат — на най-задната седалка. Макар влакчето още да не беше напуснало центъра, набитият мъж вече се оглеждаше с интерес и по бледото му лице с дебели вежди личаха нетърпение и възбуда.
Уорн остави Джорджия да седне до прозореца й се настани до нея. Едва бяха седнали, когато прозвуча тих звън и вратите безшумно се затвориха. Вагонът леко се наклони и плавно набра скорост. Добре дошли във въздушно влакче Утопия, произнесе женски глас, който идваше отвсякъде и отникъде. Не беше обичайният тип глас, който Уорн беше чувал по високоговорителите — беше мек и изтънчен, с лек британски акцент._ Пътуването до Нексус ще трае осем минути и тридесет секунди. За вашето удобство и безопасност ви молим да останете по местата си по време на пътуването._
Ярка светлина обля вагона, когато центърът остана зад тях. Напред и отгоре двойни релси плавно се извиваха из тесен каньон от пясъчник. Уорн погледна надолу и едва не вдигна крака от изненада. Онова, което беше взел за твърд под, всъщност представляваше стъклен панел и в момента можеше да наблюдава безпрепятствено от около тридесет метра дъното на скалистия каньон. Той пое дълбоко дъх и отмести поглед.
— Супер! — каза Джорджия.
Каньонът, през който преминаваме, е много стара геоложка структура — гладко продължи гласът. — По ръба му можете да видите хвойна, пелин и испански бор, характерни за високите пустинни области.
— Можете ли да повярвате? — прошепна в ухото му някакъв глас.
Уорн се обърна и видя, че въпреки нареждането да останат седнали набитият мъж беше минал назад, за да седне срещу тях. Носеше яркооранжева риза на цветя, имаше бляскави черни очи и усмивка, която изглеждаше твърде голяма за лицето му. И той като Уорн стискаше малък плик в ръка.
— Пепър, Норман Пепър. Господи, какъв изглед! Особено в първи вагон. Ще видим и Нексус добре. Досега не съм бил тук, но съм чувал, че е изключително. Изключително! Представете си да купиш цяла планина или плато, каквото и да е, за увеселителен парк! Това дъщеря ви ли е? Хубаво момиче.
— Кажи „благодаря“, Джорджия — рече Уорн.
— Благодаря, Джорджия — послушно повтори момичето.
… На дясната страна на каньона можете да видите поредица от пиктограми. Тези червено-бели изображения са дело на праисторическите обитатели на района през Втория кошничарски период преди почти три хиляди години…
— Каква е вашата специалност? — попита Пепър.
— Моля?
Мъжът сви широките си рамене.
— Очевидно не работите тук, след като се возите с въздушното влакче. Но паркът още не е отворен, следователно не сте и посетител. Това означава, че сте консултант или специалист, нали? Както всички останали в момента, обзалагам се.
— Аз… Занимавам се с роботика — отвърна Уорн.
— Роботика?
— Изкуствен интелект.
— Изкуствен интелект — повтори Пепър, пое си дъх и отвори уста за нов въпрос.
— Ами вие? — изпревари го Уорн.
Мъжът се усмихна още по-широко. После сложи пръст отстрани на носа си и заговорнически намигна.
— Dendrobium giganteum.
Уорн го погледна неразбиращо.
— Cattleya dowiana, нали разбирате. — Мъжът изглеждаше шокиран.
Уорн разпери ръце.
— Съжалявам.