… Пожелаваме ви приятно прекарване. И помнете — ако имате въпроси или притеснения, посетете някой от салоните ни за обслужване на гостите в Нексус или в самите светове. Моля, останете по местата си, докато влакчето спре.
Във вагона цареше мълчание, когато се плъзнаха напред в сянката.
8:10
Нексус беше огромна елегантна сграда, изградена от метал и дърво, както Транспортния център. Ресторанти, магазини, бутици за сувенири и салони за обслужване на гостите се редуваха отдясно и отляво и се простираха сякаш до безкрая. Уорн последва другите пътници и слезе от рампата заедно с Джорджия, която любопитно се оглеждаше. Таванът беше отворен към стъкления купол високо над тях, през който се виждаше безоблачното небе. Гишета за информация и ниски красиви фонтани блестяха под косите лъчи на слънцето. Големи, но дискретни знаци насочваха посетителите към четирите свята на парка: Камелот, Газените фенери, Дървените тротоари и Калисто. Въздухът беше хладен, леко влажен и изпълнен с приглушени звуци — гласове, ромолене на вода и някакъв неясен по-тих шум.
Група млади мъже и жени чакаха на рампата. Носеха еднакви бели блейзъри и държаха еднакви папки. Всъщност изглеждаха като роднини. Уорн се зачуди не на шега дали за служителите в парка не съществуваха ограничения за височината, теглото и възрастта, но пропъди тази мисъл, когато видя, че една от жените енергично се отправи към него.
— Доктор Уорн? Аз съм Аманда Фрийман — каза тя и разтърси ръката му.
— Виждам — отвърна Уорн, кимайки към табелката с името, прикрепена към ревера й. Чудеше се как го е познала.
— Аз ще ви разведа из Утопия, за да се ориентирате. — Гласът й беше приятен и почти толкова енергичен, колкото походката й. Тя кимна към неговия плик. От едната му страна беше отпечатан миниатюрен код. — Мога ли да го взема?
Уорн й го подаде, тя го разкъса и изсипа съдържанието му в дланта си. Беше друга стилизирана птичка, този път зелена. Аманда я прикрепи към сакото му.
— Моля ви, носете тази значка, докато сте тук.
— Защо?
— Тя показва, че сте външен специалист. Носите ли пропуска си? Добре. Той и значката ще ви осигурят необходимия достъп. Това дъщеря ви ли е?
— Да, Джорджия.
— Не знаех, че ще идва с вас. Ще трябва да намерим значка и за нея.
— Благодаря ви.
— Няма проблеми. Може да изчака в Детския център, докато ви развеждам. После ще я вземете.
— Детския център? — попита Джорджия и гласът й беше пълен с нескрито възмущение.
Фрийман отново се усмихна.
— Всъщност това е младежкото отделение на Детския център. Мисля, че ще бъдете приятно изненадана.
Джорджия го погледна мрачно.
— Дано да си заслужава, татко — промърмори тя. — Няма да си играя с „Лего“.
Уорн погледна покрай нея към рампата. Специалистът по пиротехника Смайт вървеше решително към вътрешността на Нексус. Норман Пепър оживено разговаряше с един от мъжете в бели блейзъри. Двамата тръгнаха нанякъде, Пепър потриваше ръце и широко се усмихваше.
— Имате красива дъщеря — забеляза Фрийман, докато вървяха.
— Благодаря, но моля ви, не й го казвайте. Достатъчно си вири носа.
— Как беше въздушното влакче?
— Високо.
— Обичаме да водим за първи път външните специалисти с него. Така могат по-добре да усетят онова, което изпитват посетителите на парка. След като ви разведа днес, ще ви обясня къде се намира служебният паркинг. Е, пътят оттам не е толкова живописен, но съкращава с петнадесетина минути времето за пътуване. Освен ако няма да отседнете тук.
— Не, имаме резервация в Луксор.
За разлика от повечето увеселителни паркове Утопияленд залагаше на пълнотата на еднодневното преживяване, тук нямаше хотели за туристите. Но Уорн знаеше, че съществува малък хотел — първокласен курорт за знаменитости, звезди и други важни личности, към който имаше и по-скромни апартаменти за външните консултанти, оркестрите и сезонния персонал.