— Какво им е на часовниците? — попита Уорн, мъчейки се да не изостава. Беше забелязал, че в 8:15 електронният часовник на високата стена на Нексус показваше 00:45.
— Четиридесет и пет минути до час Нула.
— Моля?
— Паркът работи всеки ден от девет сутринта до девет вечерта. При затварянето му часовниците започват да отброяват назад дванадесет часа. Така актьорите и персоналът знаят колко време имат до отварянето. Разбира се, в самите светове няма часовници, но…
— Искате да кажете, че за да подготвите парка за работа, са нужни дванадесет часа? — невярващо запита Уорн.
— Има много работа — отвърна Фрийман с лека усмивка. — Хайде, ще минем напряко през Камелот.
Тя го насочи към голям портал в близката стена. Над него блестеше думата Камелот, изписана с черни букви на стар английски. Този шрифт беше единственото отклонение от стилизирания дизайн на Нексус, което Уорн беше забелязал; дори табелките на вратите на тоалетните и указателните знаци за аварийния изход бяха в сдържания стил арт деко.
Тримата служители с бели сака, които стояха пред вратите на Камелот, се усмихнаха и кимнаха на Фрийман. Тя преведе Уорн покрай тях през гора от преплетени релси в просторна и празна чакалня. На отсрещната стена имаше дузина метални врати. Една от тях се отвори и Фрийман го въведе в просторен асансьор с тъмни стени.
Вратите отново се затвориха и познатият копринен женски глас каза: Вие влизате в Камелот. Приятно прекарване. Дочу се приглушен металически звук и асансьорът сякаш оживя. Само че, забеляза Уорн, не се изкачваше, нито слизаше, а се движеше хоризонтално напред.
— Дълъг ли е пътят до самия парк? — попита той.
— Всъщност ние не се движим — обясни Фрийман. — Това е само илюзия за движение. Изследванията показват, че за гостите е по-лесно да се адаптират към световете, ако повярват в необходимостта да пътуват — макар и за кратко — за да стигнат до тях.
После вратите плавно се отвориха и за втори път през последния половин час Уорн спря изненадан.
Пред него се простираше широка улица, застлана с тъмен паваж. Старинни сгради със сламени покриви се издигаха от двете й страни. В далечината се виждаше някакъв площад. Отвъд него павираният път заобикаляше външния зид на замък — монолитен и с пясъчен цвят. Върху високите му назъбени стени се вееха стотици многоцветни знамена. В далечината се виждаха още кули и скалистите стръмни склонове на планина със заснежени върхове, която се издигаше над тревист хълм. Още по-далеч напред извивката на купола създаваше илюзия за безкрайно пространство. Въздухът ухаеше на земя, на прясно окосена трева, на лято.
Уорн бавно тръгна напред, чувствайки се донякъде като Дороти, която излиза от своята сива къщичка и попада в страната Оз. Джорджия трябва да види това, помисли си той. Ярко слънце огряваше цялата сцена, придавайки й свеж и бляскав вид. Градинари тичаха насам-натам по пътя, но не в униформите, които беше видял досега. Тук мъжете носеха разноцветни панталони, а жените — широки роби и забрадки, имаше и рицар в броня. Само малка група надзорници с бели блейзъри, ръчни компютри и радиостанции, както и един чистач, който миеше пътя, разваляха илюзията.
— Какво мислите? — попита Фрийман.
— Забележително е — искрено отвърна Уорн.
— Да, така е. — Той се обърна и видя, че тя се усмихва. — Обичам да наблюдавам хората, които за пръв път влизат в някой от световете. Не мога да го преживея отново, а това е единственото, което се доближава до усещането.
Тръгнаха през широкия площад. По пътя Фрийман му показваше забележителностите. Когато минаха покрай пекарната, един прозорец се отвори и отвътре лъхна неустоим аромат. Някъде бард настройваше лютнята си, пеейки старинна балада.
— Процедурата в четирите свята е една и съща — каза Фрийман. — Първо посетителите преминават през декора — в Камелот това е селцето, в което сме сега. Това им помага да се ориентират, да се настроят. Наричаме го декомпресия. Има ресторанти, магазини и заведения, разбира се, но в същността си това е място, където посетителите разглеждат и се аклиматизират. Когато навлезеш по-навътре, атракциите — обиколки, представления, холографски прожекции, каквото и да е — се добавят към обстановката. И всичко върви без грешка.
— Сигурно.
Уорн забеляза, че с изключение на табелите на магазините и заведенията никъде не се виждаха съвременни знаци: стаите за отмора и умело вписаните в декора информационни гишета бяха посочени с изключително реалистични холографски символи.