— Можеш да ни помогнеш да намерим онова, което сме загубили.
— Флаш паметта ли?
Спрингфийлд кимна. Сервитьорът се върна с поднос. Минерална вода и кафе. Постави нещата внимателно на масата и се отдалечи.
— Не знам къде е флаш паметта — казах.
— Сигурен съм, че не знаеш. Но ти беше много близо до Сюзан Марк. Напуснала е Пентагона с тази памет, а тя не е нито в дома й, нито в колата й или там, където е ходила. Надяваме се да си видял нещо. Може за теб да не означава нищо особено, а за нас да е важно.
— Видях я как се застреля. Това е всичко.
— Трябва да е имало и още нещо.
— Шефът на щаба ви също беше във влака. Какво е видял той?
— Нищо.
— Какво е имало на онази памет?
— Не мога да предложа информация.
— Тогава не мога да ви помогна.
— Защо искаш да знаеш?
— Най-малкото — отговорих — за да добия поне малка представа за неприятностите, в които се каня да се забъркам.
— В такъв случай трябва да си зададеш един въпрос.
— Какъв въпрос?
— Онзи, който още не си задал, а е трябвало, и то още в самото начало. Ключовия въпрос, тъпако!
— Какво е това? Викторина? Сержанти срещу офицери?
— Тази битка приключи отдавна.
Така че се върнах към самото начало, за да открия въпроса, който изобщо не си бях задавал. Началото беше влак по линия №6 и пътник номер четири от дясната страна на вагона — бяла жена, сама на седалката за осем души. Над четирийсет, обикновена, с черна коса, черни дрехи, черна чанта. Сюзан Марк, американска гражданка, бивша съпруга, майка, сестра, осиновена, жителка на Анандейл, щата Вирджиния.
Сюзан Марк, цивилен служител в Пентагона.
— Какво точно работеше тя? — попитах.
61
Спрингфийлд отпи голяма глътка вода, после се усмихна леко и отбеляза:
— Бавно, но все пак стигна до целта в крайна сметка.
— Е, какво работеше тя?
— Беше системен администратор с отговорности за определен обем информационни технологии.
— Не знам какво означава това.
— Означава, че е знаела определен брой главни пароли за компютрите.
— Кои компютри?
— Не важните. Не е можела да изстрелва ракети или нещо такова. Очевидно обаче е имала достъп до файловете с кадровите досиета. И до някои от архивите.
— Но не архивите на „Делта Форс“, нали? Те са в Северна Каролина, във Форт Браг. Не са в Пентагона.
— Компютрите в наши дни са свързани в мрежа. Сега всичко е навсякъде и никъде.
— И тя е имала достъп?
— Човешка грешка.
— Какво?
— До някаква степен е имало човешка грешка.
— До някаква степен?
— Има много системни администратори. Те имат едни и същи проблеми. Помагат си един на друг. Имат си собствен чат и собствен форум. Изглежда, е имало дефектен програмен код, заради който индивидуалните пароли не са били толкова невидими, колкото би трябвало.
Получило се е изтичане. Мисля, че са знаели за всичко това, но им е харесвало да е така. По този начин можеш да помогнеш на колегата си с минимум усложнения. Дори и кодът да е бил коректен, вероятно са щели да го променят.
Спомних си какво бе казал Джейкъб Марк — че сестра му е разбирала от компютри.
— Значи е имала достъп до архивите на „Делта Форс“? — казах.
Спрингфийлд само кимна.
— Ти и Сансъм обаче сте напуснали пет години преди мен. Тогава нищо не беше компютъризирано. Най-малко архивите.
— Времената се менят — обясни той. — Американската армия, каквато я познаваме, е на деветдесет години. За това време се е натрупала планина боклуци. Ръждясали стари оръжия, донесени като сувенир от дядовците ни, пленени знамена и униформи, които мухлясват някъде… продължавай да изброяваш. И буквално хиляди и хиляди тонове хартия. Може би милиони тонове. Което си е практически проблем. Опасност от пожар, мишки, складови площи…
— Е?
— Почистват къщичката поне от десет години. Предметите или се предават на музеите, или се унищожават, документите се сканират и се качват на компютри.
Кимнах.
— Значи Сюзан Марк е копирала информация.
— Нещо повече — каза Спрингфийлд. — Копирала е данните на друг носител, после е унищожила оригинала.
— И външният носител е въпросната флаш памет, така ли?
— И не знаем къде е — кимна Спрингфийлд.
— Защо да е тя?
— Защото отговаря на условията. Съответната част от архива е проследена по медалите. Кадровиците съхраняват документацията за медалите. Както предположи ти. Сюзан е била системен администратор. И е била уязвима чрез сина си.
— А защо е изтрила оригинала?
— Не знам.
— Така само е увеличила риска.
— Значително.
— Какъв е бил документът?