Утре ме няма

— Не мога да предложа информация.

— Кога е бил изровен от склада с кутиите и сканиран?

— Малко преди три месеца. Процесът е бавен. Започнали са преди десет години, а са стигнали само до началото на осемдесетте.

— Кой върши тази работа?

— Има специализиран персонал.

— От който изтича информация. Двете Хот са дошли тук почти веднага.

— Очевидно.

— Знаете ли кой е бил?

— Предприемат се стъпки.

— Какъв е бил документът?

— Не мога да предложа информация.

— Но е бил голям файл.

— Достатъчно голям.

— И двете жени го искат.

— Мисля, че това е ясно.

— Защо го искат?

— Не мога да предложа информация.

— Често го повтаряш.

— Често се налага да го повтарям.

— Кои са те?

Той само се усмихна и направи неопределен жест с ръка — ето, пак. Не мога да предложа информация. Страхотен отговор за сержант. Пет думи, от които четвъртата е най-значима.

— Можеш да ми задаваш въпроси — казах. — Аз ще предлагам отговори. Ти можеш да ги коментираш.

— Кои според теб са двете жени? — попита той.

— Мисля, че са афганистанки.

— Продължавай — каза той.

— Не беше кой знае какъв коментар.

— Продължавай.

— Вероятно симпатизират на талибаните или на „Ал Кайда“ или са техни агенти или последователки.

Никаква реакция.

— „Ал Кайда“ — продължих. — Талибаните предимно си стоят у дома.

— Продължавай.

— Агенти — уточних.

Никаква реакция.

— Лидери?

— Продължавай.

— „Ал Кайда“ използва жени за лидери?

— Използват каквото им върши работа.

— Не изглежда правдоподобно.

— Точно това искат да си мислим. Искат да търсим мъже, които не съществуват.

Не казах нищо.

— Продължавай — подкани ме Спрингфийлд.

— Добре. Жената, която нарича себе си Светлана, се е сражавала заедно с муджахидините и е знаела, че сте пленили карабината „ВАЛ“ от Григори Хот. Използвали са името и историята му, за да предизвикат съчувствие тук.

— Защо?

— Защото „Ал Кайда“ иска документални доказателства за нещата, каквито и да са те, които сте правили вие онази нощ.

— Продължавай.

— Заради които Сансъм е получил големия медал. Значи трябва да са изглеждали доста добре навремето, когато са се случили. Сега обаче се притеснявате да не бъдат разкрити. Допускам, че вече няма да изглеждат толкова добре.

— Продължавай.

— Сансъм се чувства зле, но и правителството е изцапало гащите, така че проблемът е и личен, и политически.

— Продължавай.

— Ти получи ли медал онази нощ?

— Медал за изключителна служба.

— Който се връчва от министъра на отбраната.

Спрингфийлд кимна.

— Скъпа играчка за нищо и никакъв сержант.

— Значи пътуването е било повече политическо, отколкото военно?

— Очевидно. Официално по онова време не бяхме във война с никого.

— Нали знаете, че двете жени са убили четирима души, а вероятно и сина на Сюзан Марк?

— Не го знаем. Само го подозираме.

— Тогава защо не ги приберете?

— Аз охранявам конгресмен. Не мога да прибирам никого.

— Федералните биха могли.

— Федералните работят по мистериозни начини. Изглежда, смятат двете жени за първокласни вражески бойци, които са важна мишена и са много опасни, но в момента бездействат.

— Което означава?

— Което означава, че в момента ще има повече полза, ако бъдат оставени на спокойствие.

— Което на практика пък означава, че не могат да ги открият.

— Разбира се.

— Ти доволен ли си от подобно положение?

— Флаш паметта не е у тях. Иначе нямаше да продължават да я търсят. При това положение ми е все едно.

— Мисля, че не трябва да ти е все едно.

— Вярваш ли, че се крият там… Където беше застанал?

— На тази пресечка или на следващата.

— Мисля, че е тази — каза той. — Агентите са претърсили апартамента им в хотела, докато ги е нямало.

— Лайла ми каза.

— Имали са пликове с покупки. За камуфлаж. За да не предизвикат подозрение.

— Видях ги.

— Два от „Бергдорф Гудмън“ и два от „Тифани“. Магазините са близо един до друг и са на около една пресечка от старите сгради. Ако базата им беше на изток от Парк Авеню, щяха да отидат в „Блумингдейлс“. Защото всъщност изобщо не са пазарували. Просто са искали в апартамента им да има аксесоари за заблуда.

— Добра идея — казах.

— Престани да търсиш двете жени — нареди Спрингфийлд.

— Изведнъж се разтревожи за мен ли?

— Можеш да загубиш по два начина. Те ще си мислят, каквото си мислим и ние, а именно, че дори и паметта да не е у теб, някак си знаеш къде се е дянала. Но те могат да бъдат доста по-зловещи и убедителни от нас.