Сансъм не отговори.
— Можеш ли да ми кажеш лично ти като сенатор как смяташ да прецакаш „Ал Кайда“?
Той заговори за Комисията за въоръжените сили, за външна политика, за разузнаване, за бюджет, за контрол. Реч, изтъкана от клишета. Все едно се беше качил на трибуната на предизборен митинг.
— Каква част от това не би могъл да свърши друг кандидат, ако ти не бъдеш избран? — попитах.
Той не отговори.
— Представи си пещера в Северозападен Пакистан — продължих аз. — Представи си, че шефовете на „Ал Кайда“ седят там в момента. Скубят си косите и пъшкат: дявол да го вземе, не трябва да допускаме Джон Сансъм да се добере до Сената. Ти ли си първа точка в дневния им ред?
— Едва ли — отвърна той.
— Защо тогава им е снимката?
— Малката победа е по-добра от нищо — отбеляза Сансъм.
— Доста работа му хвърлят за една малка победа, не мислиш ли? Двама агенти, плюс деветнайсет души, плюс три месеца?
— Ще злепоставят Съединените щати.
— Но не кой знае колко. Виж снимката на Ръмсфелд. На никого не му пука. Времената се менят, животът продължава. Хората си дават сметка за това, ако изобщо го забелязват. Американците са или много зрели и разумни, или лесно забравят. Не съм съвсем сигурен кое е вярното. И в двата случая обаче снимката ще се окаже фалшива следа. Може да унищожи теб, но не е в стила на „Ал Кайда“ да убива американци един по един.
— Ще навреди на паметта на Рейгън.
— На кого му пука? Повечето американци дори не го помнят. Повечето американци мислят, че „Рейгън“ е летище във Вашингтон.
— Мисля, че подценяваш нещата.
— А аз мисля, че ти ги преувеличаваш. Прекалено близо си до случващото се.
— Струва ми се, че тази снимка ще навреди.
— На кого обаче? Какво мисли правителството?
— Знаеш, че Министерството на отбраната прави всичко възможно да си я върне.
— Така ли? Защо тогава повериха работата на „Б“ отбора си?
— Смяташ ли, че тези момчета са от „Б“ отбора?
— Искрено се надявам. Ако това е „А“ отборът им, всички ние трябва да се изселим в Канада.
Сансъм не отговори.
— Снимката може донякъде да понижи рейтинга ти на местно ниво в Северна Каролина, но само толкова. Не виждам Министерството на отбраната да полага максимални усилия. Защото реално няма проблем на национално ниво.
— Не тълкуваш нещата правилно.
— Добре, снимката ни злепоставя. Свидетелства за стратегическа грешка. Неприятна и компрометираща е и ще ни постави в изключително неловко положение. Но само толкова. Не е краят на света. Няма да се разпаднем като държава.
— Значи очакванията на „Ал Кайда“ са прекалено големи? Искаш да кажеш, че и те грешат?
— Не. Искам да кажа, че всичко е някак изкривено и несиметрично. „Ал Кайда“ изпраща „А“ отбор, а ние изпращаме „Б“ отбор. Значи тяхното желание да получат снимката е малко по-голямо от нашето желание да я задържим.
Сансъм мълчеше.
— А също трябва да си зададем въпроса защо не са казали на Сюзан Марк просто да копира снимката? Ако целта им е била да ни злепоставят, копирането би било по-добра идея. Защото, когато излезе на бял свят и започнат да твърдят, че е фалшива, което непременно би станало, не бихме могли да отричаме съществуването на снимката толкова категорично, ако оригиналът е в архивите.
— Добре.
— Само че не са казали на Сюзан Марк да я копира. Казали са й да я открадне. Да я вземе от нас. Без да остави следа. Което значително увеличава риска и опасността от разкриване.
— Което означава какво?
— Което означава, че те искат да имат снимката, но също толкова силно искат ние да не разполагаме с нея.
— Не разбирам.
— Трябва да се опиташ да си спомниш. Трябва да си спомниш точно какво е видял обективът тогава. Защото „Ал Кайда“ не иска тази снимка да бъде публикувана. Искат да я откраднат, за да не я види повече никой.
— Защо?
— Защото, колкото и да злепоставя теб, на нея има нещо, което е още по-лошо за Осама бин Ладен.
69
Сансъм и Спрингфийлд притихнаха, както и очаквах. Явно напрягаха паметта си, за да си спомнят какво е имало в онази полутъмна палатка над долината Коренгал преди четвърт век. Подсъзнателно повтаряха случилото се, припомняха си позите, които бяха заели. Вляво, вдясно, домакинът им между тях. Обективът на фотоапарата насочен, фокусиран, светкавицата, която за миг залива всичко със светлина.
Какво точно бе регистрирал фотоапаратът?