— Не помня — обади се Сансъм.
— Може би сме самите ние — каза Спрингфийлд. — Може би това е обяснението. Може би тогавашната среща с американци сега изглежда като лоша карма…
— Не — възразих. — По-скоро е добър пиар. Така Бин Ладен изглежда могъщ и триумфиращ, а ние приличаме на наивници. Трябва да е нещо друго.
— Онова там беше като зоопарк. Хаос и бъркотия.
— Трябва да е нещо изключително неподходящо… Малки момченца, малки момиченца, животни.
— Не знам какво те биха сметнали за неподходящо — каза Сансъм. — Имат си хиляди правила. Може дори да е било нещо, което той е ял.
— Или пушил.
— Или пил.
— Нямаше алкохол — отбеляза Спрингфийлд. — Спомням си добре.
— Жени?
— Нямаше и жени.
— Трябва да е имало нещо. Други гости например?
— Само местни.
— Чужденци?
— Само ние.
— Трябва да е нещо компрометиращо за него, което да издава някаква слабост или отклонение. Здрав ли беше?
— Изглеждаше здрав.
— Отклонение според техните закони или отклонение, както го разбираме ние?
— Главният лагер на „Ал Кайда“ — казах. — Където мъжете са мъже, а козите се страхуват.
— Не си спомням нищо конкретно. Беше отдавна. Бяхме уморени. Бяхме изминали пеша сто и шейсет километра през предните линии.
Сансъм млъкна, както и очаквах.
— Гадна ситуация — заключи той най-накрая.
— Знам — кимнах.
— Ще трябва да взема важно решение.
— Знам.
— Ако тази снимка може да навреди повече на него, отколкото на мен, ще трябва да я публикувам.
— Не — възразих. — Ако може да му навреди дори малко, трябва да я публикуваш. После ще трябва да приемеш последиците.
— Къде е?
Не отговорих.
— Добре — кимна той. — Трябва да пазя гърба ти. Знам обаче колкото и ти. Ти си разбрал къде е. Което означава, че и аз бих могъл да се досетя. Само че по-бавно. Защото не е сложно. Което означава, че двете Хот също могат да се досетят. Те по-бавно ли ще се справят? Може би вече са се справили?
— Да — казах. — Може би.
— И ако смятат да го прикрият, може би просто трябва да ги оставя да го направят.
— Ако смятат да го прикрият, значи е ценно оръжие, което може да бъде използвано срещу тях.
Сансъм не каза нищо.
— Помниш ли офицерската школа? — продължих аз. — Какво са те учили за вътрешните и външните врагове?
— Клетвата ни в Конгреса е същата.
— Тогава трябва ли да оставиш онези жени да прикрият снимката?
Сансъм мълча много дълго.
— Върви — промълви той най-после. — Върви и приключи с онези жени, преди да са се добрали до нея.
Не отидох. Поне не веднага. Не незабавно. Преди това трябваше да обмисля и да планирам някои неща. Да преодолея някои недостатъци. Не бях екипиран. Бях със сини панталони и гумени градинарски галоши. Нямах оръжие. Не беше добре. Исках да вляза там посред нощ, облечен както подобава в черно. С подходящи обувки. И с оръжие. Колкото повече, толкова по-весело.
С дрехите беше лесно.
С оръжието — не чак толкова. Ню Йорк не е най-доброто място на света, ако ти е нужен частен арсенал, който да бъде доставен веднага. Може би някъде в предградията на черно се продаваха боклуци на свръхвисоки цени, но там се продаваха и употребявани автомобили, а разумните шофьори стояха настрана от тях.
Това си беше проблем.
Погледнах Сансъм и попитах:
— Не можеш да ми помагаш активно, нали?
— Не — отвърна той.
Обърнах се към Спрингфийлд.
— Отивам в магазин за дрехи. Трябва да си купя черни панталони, черна тениска и черни обувки. И черно яке, торбесто, мярка XXXL. Какво ще кажеш?
Спрингфийлд кимна.
— Все ни е едно. Когато се върнеш, няма да сме тук.
Отидох до магазина на Бродуей, откъдето си бях купил ризата, преди да отида на благотворителния обяд със Сансъм. Не беше много посещаван и имаше доста стока. Намерих всичко, което ми трябва, без чорапите и обувките. Черни джинси, черна тениска, черно памучно яке с цип, направено за човек с доста по-голямо шкембе от моето. Пробвах го и както очаквах, на раменете и ръцете ми беше по мярка, но на корема се издуваше като рокля за бременни.
Чудесно, ако Спрингфийлд беше схванал намека.
Преоблякох се в пробната, хвърлих старите неща в коша и платих на касата деветдесет и девет долара. После се възползвах от препоръката на продавачката и отидох в магазин за обувки на три пресечки оттам. Купих си чифт солидни високи обувки с връзки и чифт черни чорапи. Близо сто долара. Стори ми се, че чувам в главата си гласа на майка ми: При тази цена поне ги носи по-дълго. Не си влачи краката. Излязох на тротоара и тропнах с крака няколко пъти, за да ги наместя. После се отбих в друг магазин и си купих чифт бели боксерки. Реших, че след като всичко друго е ново, трябва и бездруго да завърша комплекта.