Выбрать главу

— Не помня — обади се Сансъм.

— Може би сме самите ние — каза Спрингфийлд. — Може би това е обяснението. Може би тогавашната среща с американци сега изглежда като лоша карма…

— Не — възразих. — По-скоро е добър пиар. Така Бин Ладен изглежда могъщ и триумфиращ, а ние приличаме на наивници. Трябва да е нещо друго.

— Онова там беше като зоопарк. Хаос и бъркотия.

— Трябва да е нещо изключително неподходящо… Малки момченца, малки момиченца, животни.

— Не знам какво те биха сметнали за неподходящо — каза Сансъм. — Имат си хиляди правила. Може дори да е било нещо, което той е ял.

— Или пушил.

— Или пил.

— Нямаше алкохол — отбеляза Спрингфийлд. — Спомням си добре.

— Жени?

— Нямаше и жени.

— Трябва да е имало нещо. Други гости например?

— Само местни.

— Чужденци?

— Само ние.

— Трябва да е нещо компрометиращо за него, което да издава някаква слабост или отклонение. Здрав ли беше?

— Изглеждаше здрав.

— Отклонение според техните закони или отклонение, както го разбираме ние?

— Главният лагер на „Ал Кайда“ — казах. — Където мъжете са мъже, а козите се страхуват.

— Не си спомням нищо конкретно. Беше отдавна. Бяхме уморени. Бяхме изминали пеша сто и шейсет километра през предните линии.

Сансъм млъкна, както и очаквах.

— Гадна ситуация — заключи той най-накрая.

— Знам — кимнах.

— Ще трябва да взема важно решение.

— Знам.

— Ако тази снимка може да навреди повече на него, отколкото на мен, ще трябва да я публикувам.

— Не — възразих. — Ако може да му навреди дори малко, трябва да я публикуваш. После ще трябва да приемеш последиците.

— Къде е?

Не отговорих.

— Добре — кимна той. — Трябва да пазя гърба ти. Знам обаче колкото и ти. Ти си разбрал къде е. Което означава, че и аз бих могъл да се досетя. Само че по-бавно. Защото не е сложно. Което означава, че двете Хот също могат да се досетят. Те по-бавно ли ще се справят? Може би вече са се справили?

— Да — казах. — Може би.

— И ако смятат да го прикрият, може би просто трябва да ги оставя да го направят.

— Ако смятат да го прикрият, значи е ценно оръжие, което може да бъде използвано срещу тях.

Сансъм не каза нищо.

— Помниш ли офицерската школа? — продължих аз. — Какво са те учили за вътрешните и външните врагове?

— Клетвата ни в Конгреса е същата.

— Тогава трябва ли да оставиш онези жени да прикрият снимката?

Сансъм мълча много дълго.

— Върви — промълви той най-после. — Върви и приключи с онези жени, преди да са се добрали до нея.

Не отидох. Поне не веднага. Не незабавно. Преди това трябваше да обмисля и да планирам някои неща. Да преодолея някои недостатъци. Не бях екипиран. Бях със сини панталони и гумени градинарски галоши. Нямах оръжие. Не беше добре. Исках да вляза там посред нощ, облечен както подобава в черно. С подходящи обувки. И с оръжие. Колкото повече, толкова по-весело.

С дрехите беше лесно.

С оръжието — не чак толкова. Ню Йорк не е най-доброто място на света, ако ти е нужен частен арсенал, който да бъде доставен веднага. Може би някъде в предградията на черно се продаваха боклуци на свръхвисоки цени, но там се продаваха и употребявани автомобили, а разумните шофьори стояха настрана от тях.

Това си беше проблем.

Погледнах Сансъм и попитах:

— Не можеш да ми помагаш активно, нали?

— Не — отвърна той.

Обърнах се към Спрингфийлд.

— Отивам в магазин за дрехи. Трябва да си купя черни панталони, черна тениска и черни обувки. И черно яке, торбесто, мярка XXXL. Какво ще кажеш?

Спрингфийлд кимна.

— Все ни е едно. Когато се върнеш, няма да сме тук.

Отидох до магазина на Бродуей, откъдето си бях купил ризата, преди да отида на благотворителния обяд със Сансъм. Не беше много посещаван и имаше доста стока. Намерих всичко, което ми трябва, без чорапите и обувките. Черни джинси, черна тениска, черно памучно яке с цип, направено за човек с доста по-голямо шкембе от моето. Пробвах го и както очаквах, на раменете и ръцете ми беше по мярка, но на корема се издуваше като рокля за бременни.

Чудесно, ако Спрингфийлд беше схванал намека.

Преоблякох се в пробната, хвърлих старите неща в коша и платих на касата деветдесет и девет долара. После се възползвах от препоръката на продавачката и отидох в магазин за обувки на три пресечки оттам. Купих си чифт солидни високи обувки с връзки и чифт черни чорапи. Близо сто долара. Стори ми се, че чувам в главата си гласа на майка ми: При тази цена поне ги носи по-дълго. Не си влачи краката. Излязох на тротоара и тропнах с крака няколко пъти, за да ги наместя. После се отбих в друг магазин и си купих чифт бели боксерки. Реших, че след като всичко друго е ново, трябва и бездруго да завърша комплекта.