Выбрать главу

После тръгнах назад към хотела.

На третата крачка телефонът в джоба ми завибрира.

70

Облегнах се на една стена на ъгъла на Петдесет и пета улица и извадих телефона от джоба си. Скрит номер. Отворих капачето и вдигнах апарата до ухото си.

— Ричър? — чух гласа на Лайла Хот.

— Да — отговорих.

— Още стоя на пътното платно. Чакам камиона да ме удари.

— Приближава.

— А кога ще дойде?

— Нека се поизпотиш малко. Ще съм при теб до ден-два.

— Нямам търпение.

— Знам къде си.

— Чудесно. Това улеснява нещата.

— Знам и къде е флаш паметта.

— Пак чудесно. Ще те оставим жив, докато ни кажеш, и може би още няколко часа за забавление.

— Ти си голяма наивница, Лайла. Трябваше да си стоиш у дома и да си гледаш козите. Ще умреш, а онази снимка ще обиколи света.

— Имаме съвсем ново дивиди — съобщи ми тя. — Камерата е заредена и готова за звездното ти изпълнение.

— Говориш твърде много, Лайла.

Тя не каза нищо.

Прекъснах връзката и се запътих през сгъстяващия се вечерен здрач към хотела. Изкачих се с асансьора, отключих стаята и седнах на леглото, за да чакам. Чаках дълго. Близо четири часа. Мислех, че чакам Спрингфийлд. Но накрая се появи Тереза Лий.

Тя почука на вратата осем минути преди полунощ. Направих отново номера с веригата и огледалото и я пуснах да влезе. Лий беше облечена почти по същия начин, както когато я видях за пръв път. Панталон и копринена блуза с къси ръкави. Над панталона. Тъмносива и не толкова сребриста. И по-строга.

Носеше черен спортен сак от здрав найлон. По стойката й разбрах, че вътре има тежки неща. По дрънкането разбрах, че тежките неща са от метал. Тя остави сака близо банята и попита:

— Добре ли си?

— А ти?

Тя кимна.

— Все едно че нищо не се е случило. Отново сме на работа.

— Какво има в сака?

— Нямам представа. Мъж, когото никога не съм виждала, го донесе в управлението.

— Спрингфийлд?

— Не. Заяви, че се казва Браунинг. И обясни още, че е в интерес на превенцията на престъпленията да направя така, че да не стигне до теб.

— Но го донесе въпреки това?

— Охранявам го лично. По-безопасно е, отколкото ако го оставя да се търкаля наоколо.

— Добре.

— Ще трябва да ме принудиш със сила да ти го дам, а нападението над полицай е противозаконно.

— Така е.

Тя седна на леглото. На метър от мен. Може би по-малко.

— Претърсихме трите стари сгради на Петдесет и осма улица — продължи тя.

— Спрингфийлд ти е споменал за тях?

— Спомена, че името му е Браунинг. Нашите хора влязоха преди два часа. Двете жени не са там.

— Знам.

— Били са там, но вече не са.

— Знам.

— Откъде знаеш?

— Предадоха Леонид и приятелчето му. Преместили са се на място, за което тези двамата не знаят. Потъват по-дълбоко.

— Защо са предали Леонид и приятелчето му?

— За назидание на останалите тринайсет. И за да нахранят машината. Ние ще ги попритиснем малко, арабските медии ще кажат, че сме ги изтезавали, и терористите ще спечелят поне десет нови привърженици. Чиста печалба от осем души. А и бездруго Леонид и другият не са кой знае каква загуба. Бяха безнадеждни.

— Останалите тринайсет по-добри ли ще са?

— Според закона за средните стойности по-вероятно да.

— Тринайсет е безумно число.

— Петнайсет, ако броим и двете жени.

— Не трябва да го правиш.

— Особено ако не съм въоръжен.

Тя погледна към сака, после отново към мен.

— Можеш ли да ги откриеш?

— Откъде идват парите им?

— Не можем да ги проследим по този начин. Преди шест дни престанаха да използват кредитни карти и банкомати.

— Което е обяснимо.

— Което затруднява откриването им.

— Джейкъб Марк върна ли се в Джърси жив и здрав? — попитах.

— Мислиш, че не трябва да се замесва ли?

— Да.

— А аз трябва ли?

— Ти си замесена — отговорих. — Донесе ми сака.

— Охранявам го.

— Какво друго правят вашите хора?

— Търсят — каза тя. — Заедно с ФБР и Министерството на отбраната. В този момент по улиците има шестстотин души.

— Къде търсят?

— Всички имоти, наети или купени през последните три месеца. От кметството също помагат. Техните служители проверяват хотелските регистри и наетите офис площи и складове в целия град.

— Добре.

— Говори се, че става дума за файл на Пентагона, записан на флаш памет.

— Общо взето, е така.

— Къде е?

— Не и между Девето и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица.