— Веднага щом ни каза, че знаеш къде е, започнахме да мислим. Ти ни стимулира. Говориш прекалено много, Ричър. Вече не си ни нужен.
— Остави оръжието — обади се Лайла. — Имай поне малко достойнство, недей да стискаш празен автомат като някакъв идиот.
Не помръднах.
Лайла наклони пистолета леко надолу и стреля в пода, между стъпалата ми. Куршумът проби дъските точно в средата на разстоянието между върховете на обувките ми. Труден изстрел. Умееше да стреля. Дъските на пода се разцепиха. Леко трепнах. Заглушителят на нейния пистолет беше по-шумен от моя. Като телефонен указател, запратен към пода, а не изпуснат. Нагоре се издигна миризма на обгоряло дърво — куршумът беше опърлил дъската. Гилзата излетя в дъга и издрънча на пода.
Още пет патрона.
— Остави оръжието — каза Лайла.
Измъкнах ремъка през главата си и отпуснах автомата надолу. Вече не можех да го използвам, освен като метална палка с тегло три килограма и половина. Не мислех обаче, че ще ме допуснат достатъчно близо до някоя от двете, за да мога да я пусна в действие. Дори и да ме допуснеха обаче, бих предпочел юмрука си. Сто килограмовият човешки чук е по-добър.
— Хвърли го тук — обади се Светлана. — Внимателно обаче. Ако удариш някоя от двете ни, умираш.
Замахнах леко и хвърлих автомата. Той се завъртя лениво във въздуха и се удари в далечната стена.
— Сега свали якето — каза Светлана.
Лайла насочи пистолета към главата ми. Подчиних се. Махнах якето и го запратих в другия край на стаята. Падна близо до автомата. Светлана излезе иззад кухненския плот и претърси джобовете. Намери деветте патрона и частично използваната ролка тиксо. Подреди патроните изправени на плота в една редица. Сложи ролката до тях. После каза:
— Ръкавицата.
Подчиних се. Свалих ръкавицата и я запратих към якето.
— Обувките и чорапите.
Подпрях се на стената, за да запазя равновесие, развързах връзките и събух обувките си. После и чорапите. Хвърлих всичко върху купчината.
— Свали си ризата — каза Лайла.
— Ще я сваля, ако и ти свалиш своята.
Тя наклони пистолета надолу и пусна още един куршум между стъпалата ми. Чаткане на заглушител, разцепена дъска, миризма на обгоряла дървесина, дрънчене на празна гилза.
Още четири.
— Следващия път ще стрелям в крака ти — каза Лайла.
— Ризата — повтори Светлана.
И така, за последните пет часа свалях ризата си по настояване на жена за втори път. Опрях гръб на стената и запратих ризата след останалите неща. Лайла и Светлана се загледаха в белезите ми. Изглежда, им харесаха. Особено раната от шрапнел. Видях връхчето на езика между устните на Лайла — розово, влажно и остро.
— Свали панталоните — продължи Светлана.
Погледнах Лайла.
— Мисля, че пистолетът ти е празен.
— Не е — каза тя. — Остават четири. Два крака и две ръце.
— Свали панталоните — повтори Светлана.
Разкопчах копчето. Свалих ципа. Дръпнах твърдия деним надолу. Измъкнах крака, облегнах се на стената и изритах панталона към купчината. Светлана го взе. Претърси джобовете. Струпа нещата ми върху плота, до деветте патрона и ролката тиксо. Банкноти и няколко монети. Старият ми паспорт с изтекъл срок. Банковата ми карта. Картата за метрото. Визитката на Тереза Лий. И четката ми за зъби.
— Не е много — отбеляза Светлана.
— Всичко, от което имам нужда — казах. — Нищо, от което нямам нужда.
— Ти си беден човек.
— Не, аз съм богат човек. Дефиницията за богатство е да имаш всичко, от което имаш нужда.
— Значи американската мечта. Да умреш богат.
— Възможности за всички.
— Там, откъдето идваме, имаме повече от вас.
— Не обичам кози.
Стаята беше влажна и студена. Бях останал само по новите бели боксерки. Пистолетът в ръката на Лайла не трепваше. По ръката й изпъкваха мускули, като тънки въжета. От трупа до банята продължаваха да изтичат течности. Зад прозореца беше пет сутринта и градът се разбуждаше.
Светлана направи нещата ми на топка и ги хвърли зад кухненския плот. После занесе там двата стола. Взе телефона ми, затвори го и го хвърли настрана. Разчистваше място. Опразваше стаята. Беше шест на три метра. Аз бях с гръб към една от дългите стени. Лайла премина пред мен. Държеше ме на прицел. Застана в далечния ъгъл до прозореца. Следеше ме под ъгъл.
Светлана отиде зад кухненския плот. Чух как отваря чекмедже. Чух как го затваря. Видях я да се връща.
С два ножа.
Големи, касапски инструменти. За изкормване, рязане или обезкостяване. Имаха черни дръжки. Стоманени остриета. Като бръсначи. Светлана подхвърли единия на Лайла. Тя го улови ловко за дръжката със свободната си ръка. Светлана застана в ъгъла срещу нея. Държаха ме от две посоки. Лайла беше на четирийсет и пет градуса вляво от мен. Светлана беше на четирийсет и пет градуса вдясно от мен.