Отскочих.
Лайла се спусна след мен.
Отскочих и избегнах свистящото острие на ножа й. Ляво, дясно. Опрях се в стената зад мен. Изчаках, докато ръката й застана пред тялото и се обърна леко встрани, блъснах я с рамо и тя отлетя към Светлана, която се опитваше да избърше кръвта, стичаща се в очите й. Блъснах ръката с ножа, пристъпих напред и драснах шията й, малко над ключицата.
Тогава Лайла ме нарани.
Беше открила как да ме достигне. Държеше дръжката на ножа в края, с върховете на пръстите си. Спусна се напред. Косата й се развя. Раменете й бяха свити. Търсеше всеки сантиметър предимство, който можеше да получи. Спря се, наведе се и замахна бясно към корема ми.
Успя.
Лошо срязване. Силен замах, силна ръка, остро като бръснач острие. Много лошо. Малко по диагонал, под пъпа и над ластика на боксерките ми. Никаква болка. Не още. Само кратък, странен сигнал от кожата ми, който ми казваше, че тя вече не е едно цяло.
Спрях за момент. Изненада. После направих това, което правя винаги когато някой ме рани. Тръгнах напред, не назад. Инерцията беше отнесла ножа й зад бедрото ми. Моят беше спуснат ниско. Замахнах към бедрото й, срязах го дълбоко, оттласнах се от стената и я ударих по окото с левия си юмрук. Право в десетката. Силен, парализиращ удар. Завъртя се настрани, а аз се спуснах към Светлана. Лицето й представляваше кървава маска. Замахна с ножа си вляво, после вдясно. Откри се. Пристъпих напред и срязах вътрешната страна на предмишницата й. До костта. Вени, сухожилия, хрущяли. Нададе вой. Не от болка. Това щеше да дойде по-късно. Или нямаше. Виеше от страх, защото това беше краят й. Ръката й вече беше безполезна. Блъснах я по рамото, за да я обърна, и я наръгах в бъбреците. Цялото острие, с дивашко странично завъртане. Безопасно. Там няма ребра. Няма опасност да попаднеш на кост и да не можеш да извадиш острието. Много кръв минава през бъбреците. Всякакви артерии. Питайте всеки пациент на хемодиализа. Цялата кръв на човек минава през бъбреците по няколко пъти на ден. Литри кръв. Десетки литри. Сега при Светлана кръвта влизаше в тях, но не излизаше.
Тя падна на колене. Лайла се опитваше да действа рационално. Носът й беше счупен. Безупречното й лице беше съсипано. Хвърли се към мен. Финтирах наляво и тръгнах надясно. Затанцувахме около коленичилата Светлана. Пълен кръг. Стигнах до началото. Оттам се втурнах зад кухненския плот, грабнах единия от двата стола и го запратих с лявата си ръка към Лайла. Тя приклекна и столът се стовари върху гърба й.
Излязох иззад плота, застанах зад Светлана, сграбчих косата й и дръпнах главата й назад. После се наведох и прерязах гърлото й. От ухо до ухо. Не беше лесно, дори и с острието на „Бенчмейд“. Наложи се да дърпам, да тегля и да трия. Мускули, тлъстини, хрущяли. Стоманата стигна до костта. От прерязаната трахея започнаха да излизат странни гъргорещи звуци. Свирене и пухтене. От артериите бликнаха фонтани кръв. Пулсираше и изскачаше напред. Достигаше до стената. Обля дланта ми и тя стана лепкава. Пуснах косата и трупът падна напред. Главата тупна на пода.
Отдръпнах се запъхтян.
Лайла ме гледаше задъхана.
Струваше ми се, че стаята е гореща като пещ.
— Един по-малко — казах.
— Остава още един — каза Лайла.
Кимнах.
— Ученичката се оказа по-добра от учителката.
— Кой ти каза, че аз съм ученичката? — попита Лайла.
Бедрото й кървеше обилно. Крачолът й беше срязан и по крака й се стичаше кръв. Обувката й вече беше напоена. Боксерките ми бяха напоени. Бяха станали червени. Погледнах надолу и видях, че от корема ми блика кръв. Много кръв. Лошо. Беше ме спасил обаче старият ми белег. Раната от шрапнел, получена в Бейрут, много отдавна. Ръбестата бяла кожа от несръчните шевове на военнополевата болница беше груба и твърда и беше забавила и отклонила острието на Лайла. Ако не беше тя, краят на раната щеше да е много по-дълбок и по-дълъг. От години ме дразнеше лошата работа на хирурзите тогава, но сега им бях благодарен.
Разбитият нос на Лайла също кървеше. Кръвта се стичаше към устата й и тя кашляше и плюеше. Погледна надолу и видя ножа на Светлана. Беше в нарастващата локва кръв, която вече се сгъстяваше. Просмукваше се в старите дъски. Проникваше в пролуките между тях. Лявата ръка на Лайла помръдна. Спря. Навеждането, за да вземе ножа на Светлана, щеше да я направи уязвима. Същото се отнасяше и за мен. Бях на метър и нещо от пистолета. Лайла беше на толкова от пълнителя.
Започна болката. Главата ми се въртеше и шумеше. Кръвното ми налягане спадаше.
Лайла каза: