— Само казвам, че досега не съм чувал за самоубийство, при което самоубиецът да е изминал стотици километри от дома и да го е извършил още преди пътуването да е приключило.
— Казах ти.
— Каза ми, че не се е самоубила. Само че тя се самоуби. Пред очите ми. И го направи по много необичаен начин. Истината е, че досега не съм чувал някой да се е самоубил във влака. Под влака — да. Но не и вътре. Ти чувал ли си за самоубийство в обществения транспорт по време на пътуване?
— Е, и?
— Нищо. Просто се чудя, това е.
— Защо?
— Така. Мисли като ченге, Джейк. Не като неин брат. Какво правиш, когато нещо изглежда необичайно?
— Ровя по-дълбоко.
— Тогава направи го и сега.
— Нищо няма да я върне.
— Да разбереш какво става обаче е полезно.
Това също го преподаваха във Форт Ръкър. Но не и на семинара по психология.
Поръчах си още кафе, а Джейкъб Марк взе пакетче захар и започна да го върти между пръстите си, така че захарта се стичаше от единия в другия край на пакетчето като в пясъчен часовник. Разбрах, че умът му работи като на ченге, а сърцето му — като на брат. Ровя по-дълбоко. Нищо няма да я върне.
— Какво друго? — попита той.
— Имаше още един пътник във влака, който слезе малко преди полицаите да стигнат до него.
— Кой е той?
— Не знам. Според ченгетата не е искал да вкарат името му в системата. Смятат, че е изневерявал на жена си.
— Възможно е.
— Аха — кимнах. — Възможно е.
— И?
— И федералните, и частните ченгета ме попитаха дали сестра ти ми е дала нещо.
— Какво нещо?
— Не ми казаха. Предполагам, че е нещо малко.
— Кои са били тези федерални?
— Не ми казаха.
— Кои са другите?
Надигнах се от стола и извадих от задния си джоб визитката. Евтина, вече измачкана, попила малко боя от новите ми джинси. Сложих я на масата, обърнах я към него и я бутнах напред. Джейк я прочете бавно, може би два пъти. Сигурност и спокойствие. Охрана, разследвания, интервенции. Прочете номера. Извади мобилен телефон и го набра. Мина малко време, после чух специфично писукане и предварително записано съобщение. Джейк затвори.
— Номерът не съществува.
13
Поръчах си още едно кафе. Джейк гледаше втренчено сервитьорката, като че ли досега не се беше сблъсквал с подобна възможност. В края на краищата жената загуби интерес и се отдалечи. Джейк бутна визитната картичка обратно към мен. Взех я и я прибрах в джоба си, а той заяви:
— Това не ми харесва.
— И на мен не ми харесва — кимнах.
— Трябва да се върнем и да кажем на полицаите.
— Тя се е самоубила, Джейк. Това е важното за тях. Не ги интересува нищо друго. Все им е едно как, къде или кога.
— А би трябвало да ги интересува.
— Може би. Но не ги интересува. Ти би ли се интересувал на тяхно място?
— Сигурно не — отвърна той.
Видях как погледът му стана безизразен. Може би си спомняше стари случаи от практиката си. Големи къщи, разлистени дървета, адвокати, които живеят нашироко с хонорари, взети авансово от клиенти, и неспособни да възстановят пропиляното, слагат край на живота си, за да избегнат срама, скандала, лишаването от адвокатски права. Или преподаватели с бременни ученички. Или семейни мъже с мъже любовници в Челси или Уест Вилидж. Местните ченгета, тактични и изпълнени с недодялано съчувствие, задават въпроси в големите къщи, установяват факти, пишат доклади, приключват случая, забравят, преминават към следващия случай, без да се интересуват как, къде или защо.
— Имаш ли теория? — попита Джейк.
— Много е рано за теория. Засега разполагаме само с факти.
— Какви факти?
— Пентагонът не е имал пълно доверие на сестра ти.
— Какви думи само…
— Джейк, била е поставена под наблюдение. Трябва да е била. Веднага щом името й се появи в системата, федералните дотичаха. Трима. Това е специална процедура.
— Не се забавиха дълго.
Кимнах.
— Което означава, че не са имали силни подозрения. Проявили са предпазливост, и толкова. Може и да са имали предвид нещо, но не са вярвали, че опасността е сериозна. Дойдоха тук, за да се уверят, че е така.
— Какво е това нещо?
— Информация — отговорих. — Управление „Човешки ресурси“ разполага само с нея.
— Смятали са, че изнася информация?
— Искали са да се уверят, че не го е правила.
— Което значи, че в определен момент са били убедени, че го прави.
Отново кимнах.
— Може да са я видели в кабинет, в който не би трябвало да бъде, да отваря шкаф, който не би трябвало да отваря. Може да са смятали, че има невинно обяснение, но са искали да се уверят. Или е изчезнало нещо и не са били наясно кого да наблюдават, така че са наблюдавали всички.