— Каква информация?
— Нямам представа.
— Например копирано досие?
— Нещо по-малко — казах. — Сгъната бележка, флаш памет. Нещо, което може да се предаде от ръка на ръка в метрото.
— Тя беше патриот. Обичаше страната си. Не би го направила.
— Не го е направила. Не е предала нищо на никого.
— Значи не разполагаме с нищо.
— Разполагаме с факта, че сестра ти е била на стотици километри от дома си, със зареден револвер в чантата.
— И се е страхувала — добави Джейк.
— Била е със зимно яке при трийсет градуса температура вън.
— И се подхвърлят две имена — добави той. — Джон Сансъм и Лайла Хот, която и да е тя, по дяволите. Хот ми звучи като чуждестранно име.
— Навремето така е звучало и Маркакис.
Джейк замълча отново и аз отпих малко кафе. Трафикът по Осмо Авеню започваше да се забавя. Слънцето вече се показваше на изток. Лъчите му не бяха успоредни на уличната мрежа. Идваха под малък ъгъл и хвърляха дълги диагонални сенки.
— Дай ми нещо, с което да започна — каза Джейк.
— Не знам достатъчно — отбелязах.
— Опитай се да отгатнеш.
— Не мога. Лесно ще съчиня някаква история, но ще е пълна с пробойни. И може да се окаже изцяло погрешна.
— Опитай. Подхвърли ми нещо. Като мозъчна атака.
Свих рамене.
— Срещал ли си се някога с бивши служители на специалните части?
— Двама-трима. Може би петима или шестима, ако броим и щатските рейнджъри, които познавам.
— Вероятно не си се срещал. Повечето, които се хвалят, че са били в специалните части, просто лъжат. Също като хората, които твърдят, че са били на рок фестивала в Уудсток. Ако повярваш на всичките, ще излезе, че тълпата там е била поне десет милиона души. Или като нюйоркчани, които твърдят, че са видели как самолетите удрят кулите. Ако ги слушаш, всички са ги видели. Никой не е гледал в друга посока. Така и хората, които твърдят, че са били в специалните части, най-често фантазират. Повечето изобщо не са се измъквали от пехотата. Други дори не са били никога в армията. Просто украсяват фактите.
— Като сестра ми.
— Такава е човешката природа.
— Какво искаш да кажеш?
— Разсъждавам върху нещата, които знаем. Знаем две имена, знаем, че наближават избори, знаем, че сестра ти е била в управление „Човешки ресурси“.
— Мислиш, че Джон Сансъм лъже за миналото си ли?
— Вероятно не — отговорих. — Но подобни неща често се преувеличават. А политиката е мръсна работа. Обзалагам се, че в този момент някой вече проверява кой точно е работел в химическото чистене, което е обслужвало Сансъм преди години, и дали е имал зелена карта. Не е трудно да се досетиш, че хората се взират във фактите от миналото му — това е нещо като национален спорт.
— Значи Лайла Хот може да е журналистка. Или да е била ангажирана да проучи нещата. От някоя кабелна телевизия или радиостанция.
— Може да е опонентка на Сансъм.
— Едва ли, с това име. Не и в Северна Каролина.
— Добре, да кажем, че е журналистка или проверява фактите. Възможно е да е притиснала управление „Човешки ресурси“, за да й даде служебното досие на Сансъм. Може да е попаднала на сестра ти.
— С какво би могла да ги притисне, за да й го дадат?
— Това е първата голяма пробойна в тази версия — казах.
Наистина. Сюзан Марк беше отчаяна и изплашена. Едва ли журналист може да притисне някого чак до такава степен. Журналистите могат да са манипулативни и убедителни, но никой не се страхува от тях кой знае колко.
— Сюзан интересуваше ли се от политика?
— Защо?
— Може да не е харесвала Сансъм. Или идеите му. Може да е сътрудничила доброволно.
— Защо тогава ще е толкова изплашена?
— Защото е нарушила закона — казах. — Сърцето й сигурно се е качило в гърлото.
— А защо е носела оръжието?
— Обикновено не го ли носи?
— Не. Беше й наследство. Държеше го в чекмедже в гардероба като повечето хора.
Свих рамене. Револверът беше втората голяма пробойна във версията. Хората вадят оръжието си от гардероба поради най-различни причини. Самозащита, агресия. Никой обаче не би извадил пистолета си само защото може ненадейно да му хрумне да замине някъде.
— Сюзан не се интересуваше от политика кой знае колко — каза Джейк.
— Добре.
— Значи не може да е била свързана със Сансъм.
— Защо тогава се появи името му?
— Не знам.
— Сюзан е дошла дотук с кола. Не би могла да се качи на самолет с револвера. Вероятно вече я прибират от някой паркинг. Сигурно е дошла през тунела „Холанд“ и е паркирала някъде в района.
Джейк не каза нищо. Кафето ми изстина. Сервитьорката се беше отказала да ни предлага. Не й носехме пари. Останалите клиенти се бяха сменили поне два пъти. Хора, тръгнали на работа — бързо зареждане с енергия в подготовка за предстоящия ден.