Утре ме няма

— Описание?

— Страхотно бебче. Казват го футболисти, значи може да им се вярва. Малко по-голяма от тях, но не много. Може би на двайсет и пет, двайсет и шест. Ако си в горните курсове на колежа, предизвикателството е неустоимо, нали?

— Име?

Джейк поклати глава.

— Приятелите са стояли настрана. Въпрос на възпитание.

— Редовни клиенти ли са?

— Отбиват се често.

— Проститутка? Примамка?

— Няма начин. Онези момчета си знаят работата. Не са тъпи. Ако беше така, щяха да разберат веднага. Освен това усилията е положил Питър. Четири часа! Приложил е на практика всичко, което е знаел.

— Можело е да приключи за четири минути, ако е искала.

Джейк отново кимна.

— Повярвай ми, виждал съм такива неща стотици пъти. Ако има някаква задна мисъл, стига и час, за да може всичко да добие невинен вид. Максимум два. Никой не би пропилял четири часа. Значи положението е нормално. И повече от нормално, ако си на мястото на Питър. Четири дни със страхотно бебче? Ти какво правеше, когато беше на двайсет и две?

Свих рамене. На двайсет и две имах същите приоритети, макар че връзка, която продължава четири дни, щеше да ми се стори дълга. На практика нещо като годеж или брак.

— Но? — подкани ме Джейк.

— Сюзан е била задържана четири часа заради катастрофата. Питам се какъв ли краен срок може да е изтекъл, за да накара една майка да се самоубие?

— С Питър всичко е наред. Не се тревожи за него. Скоро ще се прибере у дома. С треперещи колене, но щастлив.

Замълчах. Дойде сервитьорката с поръчките ни. Храната изглеждаше вкусна, порциите бяха големи. Джейк попита:

— Намериха ли те онези от частната фирма?

Кимнах и между хапките салата му разказах какво се бе случило.

— Знаели са името ти — отбеляза след няколко минути мълчание той. — Това е лошо.

— Така е, не е най-доброто. На всичкото отгоре знаеха, че съм говорил със Сюзан във влака.

— Откъде са разбрали?

— Бивши ченгета са. Все още имат приятели в полицията. Няма друго обяснение.

— Лий и Дохърти?

— Може би. Или някой друг, който е отишъл и е прочел папката по случая.

— Снимали са те. Което също не е хубаво.

— Не е най-доброто — съгласих се отново.

— Някаква следа от другия екип, за който са споменали? — попита той.

Погледнах към прозореца.

— Засега никаква.

— Нещо друго?

— Джон Сансъм не преувеличава за кариерата си. Изглежда, не е вършил нищо особено. Дотолкова, че да си струва да се проверява.

— Значи задънена улица.

— Може и да не е — отбелязах. — Бил е майор. Едно повишение за прослужени години, плюс две по заслуги. Изглежда, е направил нещо, което се е харесало много. И аз бях майор. Знам как стават тези неща.

— Ти какво направи, което им е харесало?

— Нещо, за което по-късно сигурно са съжалявали.

— Прослужени години — каза Джейк. — Ако стоиш там, те повишават и бездруго.

Поклатих глава.

— Не става така. Освен това нашият човек е получил три от четирите най-големи отличия, като едното е получил два пъти. Трябва да е направил нещо по-специално. Всъщност четири специални неща.

— Всички получават медали.

— Не и такива. Аз имам Сребърна звезда, която за нашия човек е нищо и половина, но за сведение тях не ги раздават със закуската сутрин. Имам и Пурпурно сърце, каквото Сансъм няма. Поне в книгата си не споменава да е получавал, а никой политик не би забравил да спомене, ако е бил раняван в сражение. Просто е невъзможно. И, общо взето, не е обичайно да получиш медал за храброст, без да си раняван. Двете най-често вървят ръка за ръка.

— Може би лъже за медалите.

Поклатих глава.

— Няма как. Може да излъже за почетен знак, получен за участие в сражение във Виетнам, но тук говорим за сериозни награди. Сансъм е получил всичко, без Медала на честта.

— Е?

— Мисля, че наистина лъже за кариерата си, но в обратен смисъл. Пропуска важни факти, вместо да добавя.

— Защо го прави?

— Защото е бил най-малко на четири секретни мисии, за които все още няма право да говори. Следователно наистина са много секретни, защото Сансъм в момента е в предизборна кампания и сигурно адски му се иска да приказва.

— Какви може да са тези секретни мисии?

— Може да са били всякакви. Черни операции, секретни акции срещу когото и да било.

— Може би са искали подробности от Сюзан?

— Не е възможно — казах. — Заповедите, оперативните дневници и докладите на „Делта Форс“ са много далеч от управление „Човешки ресурси“. Или ги унищожават, или ги заключват за шейсет години във Форт Браг. Моите уважения, но сестра ти не би могла да припари и на милион километри дотам.