Выбрать главу

— Джак Ричър, за мистър Сансъм.

Протегнах ръка и почуках на вратата. Ченгето не реагира. Не възрази. Стоеше на мястото си като декорация за витрина — каквото и беше. Независимо от следващата позиция на Сансъм в момента той беше само най-обикновен конгресмен от провинцията и не му се полагаше някаква сериозна охрана.

След кратко забавяне вратата се отвори. На прага застана съпругата на Сансъм, с ръка върху дръжката отвътре. Беше облечена, соанирана, гримирана и готова за деня.

— Здравей, Елспет — казах аз. — Може ли да вляза?

25

Видях в очите на Елспет Сансъм как тя пресмята бързо като експерт и като съпруга на политик. Първи инстинкт — изхвърли натрапника. Но в коридора има полицай, вероятно в сградата има журналисти, тук е хотелският персонал и почти сигурно ще се разчуе. Местните хора ще се разприказват. Преглътна веднъж и каза:

— Майор Ричър, колко се радвам да ви видя отново.

После се отдръпна, за да ми направи място да вляза.

Апартаментът беше голям и полутъмен заради завесите на прозорците и тежките мебели в тъмни, наситени цветове. Видях хол с бокс за закуска и отворена врата, която вероятно водеше към спалня. Елспет Сансъм ме отведе до средата на помещението и спря, сякаш не знаеше какво да прави с мен по-нататък. После от спалнята излезе Джон Сансъм, за да види каква е тази шумотевица.

Беше по риза и панталони, с вратовръзка, но по чорапи. Без обувки. Изглеждаше дребен, жилест, с тесни рамене. Главата му беше възголяма за тялото. Косата му беше подстригана късо и грижливо сресана. Бе загорял като човек, който води активен живот на слънце. Загрубял. Никакви ултравиолетови лампи. Лъхаше на богатство, власт и енергия. Беше харизматичен. Не беше трудно да се разбере защо печели изборите. Не беше трудно да се разбере защо седмичните списания за политика му симпатизираха толкова много. Погледна ме, после погледна съпругата си и попита:

— Къде е Спрингфийлд?

— Слезе долу, за да провери как се развиват нещата — отвърна Елспет. — Сигурно са се разминали в асансьора.

Сансъм кимна едва забележимо. Човек с опит във вземането на решения, прагматик, който не обича да пролива сълзи за минали неща. Погледна ме и въздъхна.

— Не се отказваш лесно.

— Никога не се отказвам — отвърнах.

— Не чу ли какво ти казаха федералните агенти във Вашингтон?

— Какви точно бяха те?

— Онези момчета ли? Знаеш как са тези неща. Мога да ти кажа, но после ще трябва да те убия. Така или иначе, от тях се очакваше да те предупредят да стоиш настрана.

— Не откликнах.

— Разказаха ми какъв си бил. Не смятах, че ще успеят.

— Говориха с мен, като че ли съм малоумен. Казаха ми също, че съм бил много стар. Това значи, че ти си прекалено стар.

— Аз съм прекалено стар. Поне за повечето от тези гадости.

— Имаш ли десет минути?

— Мога да ти отделя пет.

— Има ли кафе?

— Губиш време.

— Имаме достатъчно. Повече от пет минути във всеки случай. Дори повече от десет. Трябва само да си завържеш обувките и да си сложиш сакото. Колко време може да отнеме това?

Сансъм сви рамене, отиде до бара, напълни чаша кафе и ми я донесе.

— Сега по същество. Кой си и защо си тук?

— Познаваше ли Сюзан Марк? — попитах го.

Поклати глава.

— Никога не съм я виждал и не бях чувал за нея до снощи.

Гледах го в очите. Повярвах му. Попитах:

— Как една служителка на „Човешки ресурси“ може да бъде изнудена да те проверява?

— Това ли се е случило?

— Най-вероятно.

— Нямам представа. „Човешки ресурси“ е новият „Личен състав“, нали? Какво изобщо можеш да получиш от този отдел? Какво толкова имат? Дати и имена, нищо повече. А животът ми и бездруго е публично достояние. Явявал съм се по Си Ен Ен стотици пъти. Служил съм в армията. Постъпих в офицерска школа, после станах офицер, повишавали са ме три пъти, после напуснах. Няма никакви тайни.

— Мисиите ти в „Делта Форс“ са секретни.

Стаята стана малко по-тиха. Сансъм попита:

— Откъде знаеш това?

— Получил си четири високи отличия. Не обясняваш как.

Сансъм кимна.

— Проклетата книга. Медалите също са публично достояние. Не мога да се отрека от тях. Би било непочтително. Политиката е минно поле. Губиш, ако го направиш, губиш, ако не го направиш. При всички случаи ще се доберат до теб.