Утре ме няма

— Независимо от това Лайла ще се ядоса.

— Тя смята, че във Вирджиния е задължително да имаш пистолет. Може би си мисли, че уличните грабежи са задължителни в Ню Йорк. Израснала е с подобна пропаганда.

Излязохме от асансьора във фоайето и се отправихме към изхода.

— Ако всичко е толкова невинно, защо се намесиха федералните? — попита Лий.

— Ако историята е вярна, значи американски военен се е срещал със съветски политкомисар по време на Студената война. Федералните искат да се уверят, че историята е невинна. Затова и реакцията на „Човешки ресурси“ се е забавила със седмици. Обсъждали са как да действат и са подготвяли терена за наблюдение.

Качихме се в колата на Лий.

— Не си напълно съгласен с мен, нали? — попита тя.

— Ако делата на семейство Хот са невинни, така да бъде. Имаше обаче нещо друго, което не беше невинно. Без никакво съмнение. Именно това друго нещо е отвело Сюзан Марк на същото място по същото време. Което е дяволско съвпадение.

— И?

— Знаеш ли поне за един случай, в който шанс едно на милион се е сбъднал?

— Не.

— Нито пък аз. Мисля обаче, че в момента се случва точно това. Участието на Джон Сансъм е вероятно едно на милион, но мисля, че е замесен по някакъв начин.

— Защо?

— Говорих с него.

— Във Вашингтон?

— Всъщност се наложи да го последвам в Северна Каролина.

— Не се отказваш, нали?

— И той каза така. После го попитах дали е чувал името Лайла Хот. Каза, че не е. Наблюдавах лицето му. Повярвах му, че казва истината, но си помислих и че ме лъже. Едновременно. И може би е точно така.

— Как така?

— Може да е чувал името Хот, но не и Лайла Хот. Формално не е чувал името Лайла Хот, но може да е чувал името Светлана Хот. Може да му е било много познато.

— Какво би означавало това?

— Може би нещо повече, отколкото си мислим. Защото, ако Лайла Хот казва истината, значи в ход е някаква странна логика. Защо Сюзан Марк е взела случая толкова присърце?

— Съчувствала е.

— Защо точно тя?

— Не знам.

— Защото е била осиновена. Родена извънбрачно, вероятно често се е питала кои са истинските й родители. Съчувствала е на други хора в същото положение. Като Лайла Хот може би. Някакъв тип бил много мил с майка й, преди тя да се роди? Фраза като тази може да се тълкува по много начини.

— Например?

— В най-добрия случай й е подарил топло палто за зимата.

— А в най-лошия?

— Може би Джон Сансъм е бащата на Лайла Хот.

32

С Лий се върнахме направо в управлението. Джейкъб Марк беше приключил работата си с Дохърти. Това беше ясно. И нещо се бе променило. И това беше ясно. Седяха един срещу друг от двете страни на бюрото на Дохърти. Вече не разговаряха. Джейк изглеждаше по-доволен. Изражението на Дохърти излъчваше търпение, сякаш току-що бе пропилял един час от времето си. Не изглеждаше ядосан. Ченгетата са свикнали да пилеят време. Статистически повечето от нещата, които вършат, не водят доникъде. С Лий се приближихме към тях и Джейк каза:

— Питър се е обадил на треньора си.

— Кога? — попитах.

— Преди два часа. Треньорът се обадил на Молина, Молина се обади на мен.

— Добре. Къде е?

— Не е казал. Наложило се е да остави съобщение. Треньорът му никога не вдига телефона си, докато вечеря. Време за семейството.

— И с Питър всичко е наред?

— Казал е, че няма да се върне скоро. Може би никога. Смятал да се откаже от футбола. Чувало се кикотене на момиче.

— Сигурно наистина си го бива това момиче — обади се Дохърти.

— Ти удовлетворен ли си? — попитах Джейк.

— Не, по дяволите — отговори Джейк. — Това обаче е животът. И си мисля, че той ще промени решението си. Въпросът е кога.

— Питах дали си удовлетворен, че съобщението е истинско.

— Треньорът познава гласа му. Може би по-добре и от мен.

— Някой опитал ли е да се свърже с него след това?

— Всички опитвахме. Телефонът му обаче е изключен.

— Значи сме удовлетворени? — попита Тереза Лий.

— Предполагам.

— По-добре ли се чувстваш?

— Чувствам облекчение.

— Мога ли да ти задам въпрос на друга тема?

— Давай.

— Сестра ти осиновено дете ли беше?

Джейк се поколеба. Превключи скоростите. Кимна.

— И двамата сме осиновени. Като бебета. През три години. Първо Сюзан. Защо питаш?

— Искам да потвърдя една нова информация — отговори Лий.

— Каква нова информация?

— Изглежда, Сюзан е дошла тук, за да се срещне с приятелка.

— Каква приятелка?

— Украинка на име Лайла Хот.

Джейк ме погледна.

— Вече говорихме, нали? Сюзан никога не е споменавала името Лайла Хот пред мен.