Лий го попита:
— Ти би ли очаквал да го спомене? Бяхте ли близки с нея? Това приятелство изглежда скорошно.
— Не бяхме много близки.
— Кога разговаряхте за последен път?
— Май беше преди няколко месеца.
— Значи не си запознат подробно със социалния й живот.
— Не съм — отговори Джейк.
— Колко души знаеха, че ти и Сюзан сте осиновени? — попита Лий.
— Не сме го рекламирали в пресата, но не беше и тайна.
— След колко време би го научила нейна нова приятелка?
— Вероятно бързо. Хората си споделят такива неща.
— Как би описал отношенията на Сюзан със сина й?
— Що за въпрос е това?
— Важен.
Джейк се поколеба. Стисна зъби и се извъртя на една страна, сякаш искаше физически да избяга от въпроса. Като че ли се предпазваше от удар. Може би защото не му се искаше да вади мръсното бельо на показ, в който случай езикът на тялото му щеше да е достатъчен отговор на въпроса ни. Тереза Лий обаче искаше точен отговор.
— Отговори ми, Джейк. Като ченге на ченге. Трябва да съм наясно.
Джейк помълча още малко, после сви рамене.
— Мисля, че могат да се нарекат отношения на любов и омраза.
— В какъв смисъл по-точно?
— Сюзан обичаше Питър, а Питър мразеше Сюзан.
— Защо?
Джейк се поколеба още малко и сви рамене.
— Сложно е.
— Как така?
— Питър мина през особена фаза, като повечето хлапета. Момичетата искат да са принцеси, момчетата искат дядовците им да са били адмирали, генерали или прочути пътешественици. В определен период на всекиго му се иска да е нещо, което не е. Питър, общо взето, искаше да живее в реклама на Ралф Лорън. Искаше да е Питър Молина Четвърти или поне Трети. Искаше баща му да притежава аристократично имение, а майка му да е богата наследница. Сюзан не прие добре тези негови настроения. Самата тя беше дъщеря на малолетна проститутка, наркоманка от Болтимор, и никога не го е крила. Смяташе, че честността е най-добрата политика. Питър на свой ред не го прие добре. Двамата всъщност никога не преодоляха различията си, а когато дойде разводът, Питър избра баща си и двамата със Сюзан така и не си простиха.
— Ти как реагира на тези неща?
— Разбирах и двете гледни точки. Никога не съм се интересувал коя е истинската ми майка. Не исках да знам. И аз имах период, когато ми се искаше да е дама с диаманти. Преодолях го. Но Питър не можа, което е глупаво, знам, но е и разбираемо.
— Сюзан харесваше ли Питър като човек, след като не го е обичала като син?
Джейк поклати глава.
— Не. И това допълнително влошаваше нещата. Сюзан не обичаше футболисти с фирмени якета и други подобни неща. Предполагам, че в училището и в колежа е имала неприятности с такива като тях. Не й харесваше, че собственият й син се превръща в един от тях. Кариерата обаче беше важна за Питър веднъж сама за себе си и втори път като оръжие срещу Сюзан. Семейството им без съмнение не беше стабилно.
— Кой знае за тези неща?
— Интересува те дали приятелите й са знаели?
Лий кимна.
— Много от близките може би са знаели — каза Джейк.
— А приятел, с когото се е срещнала наскоро?
— Тук не става въпрос за график, а за доверие, нали?
— Ти ми каза, че Сюзан не е била нещастна — намесих се аз.
— Наистина не беше — отговори Джейк. — Знам, че звучи странно, но хората без родители имат различни възгледи за семейството. Имат различни очаквания. Повярвайте ми. Знам. Сюзан се беше примирила и го приемаше като факт от живота.
— Беше ли самотна?
— Сигурен съм, че беше.
— Чувстваше ли се изолирана?
— Сигурен съм, че да.
— Обичаше ли да говори по телефона?
— Повечето жени обичат.
— Имаш ли деца? — попита го Лий.
Джейк отново поклати глава.
— Не — отговори. — Нямам деца. Дори не съм женен. Опитах се да се поуча от опита на по-голямата ми сестра.
Лий се замисли за момент.
— Добре, Джейк. Радвам се, че с Питър всичко е наред. И съжалявам, че се наложи да говорим за тези неприятни неща.
Тя стана и се отдалечи, аз я последвах. Тя каза:
— Ще проверя и другите неща, но ще отнеме време, защото онези канали винаги са много бавни. Поне засега обаче си мисля, че Лайла Хот не е излъгала. Две от нещата се потвърждават — за осиновяването и за отношенията между Сюзан и сина й. Знае факти, които би могла да знае само истинска приятелка.
Кимнах в знак на съгласие.
— А ще се поинтересуваш ли от другото нещо? Което е изплашило Сюзан толкова много?
— Не и докато не видя доказателства, че в град Ню Йорк, някъде между Девето Авеню и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица е извършено престъпление.
— Това е тук някъде.
— Всичко останало би било самодейност — кимна тя.