— А Сансъм интересува ли те?
— Ни най-малко. Теб?
— Струва ми се, че може би трябва да го предупредя.
— За какво? За шанса едно на милион?
— Всъщност шансът е доста по-голям от едно на милион. В Америка има пет милиона мъже, които се казват Джон. По-популярно е само името Джеймс. Един на трийсет мъже. Което означава, че през 1983-та в американската армия трябва да е имало само трийсет и три хиляди военни с името Джон. Сваляме десет процента поради демографски причини и получаваме шанс едно на трийсет хиляди.
— И все пак шансът не е много голям.
— Просто мисля, че Сансъм би следвало да знае, това е всичко.
— Защо?
— Наречи го колегиална солидарност. Може би пак ще отида до Вашингтон.
— Няма нужда. Спести си пътуването. Той ще дойде тук утре. Обяд за набиране на средства в „Шератън“. С големите играчи от Уолстрийт. Седмо Авеню и Петдесет и втора улица. Уведомиха ни.
— Защо? В Грийнсбъро нямаше кой знае каква охрана.
— И тук няма да има. Всъщност няма да има никаква охрана. Уведомяват ни за всичко обаче. Така действа новата полиция на Ню Йорк сега.
Отдалечи се и ме остави сам в голямото празно помещение с някакво тревожно чувство. Може би Лайла Хот наистина беше чиста като девствен сняг, но не можех да се отърва от усещането, че с идването си в града Сансъм ще влезе в капан.
33
Отдавна мина времето, когато можехте да си намерите приличен хотел в Ню Йорк само за пет долара на нощ, но все още можете да се уредите за петдесет, ако знаете как. Работата е в това да започнете да търсите късно. Отидох до хотел, в който бях отсядал и преди близо до Медисън Скуеър Гардън. Беше голям, някога грандхотел, но сега представляваше само олющена стара сграда на границата между ремонта и разрушаването. След полунощ дежурният персонал се свива до един портиер, който отговаря за всичко, включително и за рецепцията. Отидох при него и го попитах дали има свободна стая. Мъжът изтрака демонстративно по една клавиатура, присви очи към екрана и каза, че има. Спомена цена от сто осемдесет и пет долара плюс данъка. Попитах дали мога да видя стаята, преди да я взема. Хотелът беше от онези, в които подобно искане звучи разумно. И смислено. Дори задължително. Портиерът се измъкна иззад бюрото си и ме поведе към асансьора и после по дълъг коридор. Отвори вратата с електронна карта, закачена за колана му с навит на спирала пластмасов шнур, и се отдръпна, за да ме пусне да вляза.
Стаята беше добра. Имаше легло и баня. Всичко, от което имах нужда, и нищо, от което нямах. Извадих две двайсетачки от джоба си.
— Какво ще кажеш да не се занимаваме с регистрации и други подобни там долу?
Мъжът не каза нищо. Никога не казват. Извадих още десет и добавих:
— За камериерката утре.
Той се размърда някак неловко, сконфузен от прямотата ми, но после протегна ръка и взе парите.
— В осем трябва да си излязъл.
И си тръгна. Вратата се затвори зад гърба му. Централният компютър долу сигурно щеше да покаже, че е отварял тази стая с картата си, но той щеше да твърди, че ми е показал стаята, аз обаче не съм останал очарован и съм си тръгнал веднага. Вероятно редовно даваше подобни обяснения. Може би дори бях четвъртият, който си е тръгнал последната седмица. Може би петият или шестият. Какви ли не неща се случват в градските хотели, след като си тръгне дневната смяна.
Спах добре и се събудих с приятно чувство. Измъкнах се от хотела в осем без пет. Пробих си път през потока хора, които влизаха и излизаха от Пенсилвания Стейшън и закусих в задното сепаре на заведение на Трийсет и трета улица. Кафе, яйца, бекон, палачинки и още кафе, всичко за шест долара, плюс данъка и бакшиша. По-скъпо, отколкото в Северна Каролина, но не много. Батерията в телефона на Леонид все още беше наполовина пълна. На дисплея се виждаха няколко бели и няколко черни чертички. Реших, че ще има достатъчно сили за няколко разговора. Набрах 600 и се канех да довърша с 82219, но чух в слушалката пронизителен звук, който беше нещо средно между сирена и ксилофон. После чух глас, който ми обясни, че номерът не може да бъде избран. Съветваха ме да го проверя и да опитам отново. Опитах 1600 и получих същия резултат. Опитах с 011, за международна линия, после 1 за Северна Америка и после 600. Заобиколен маршрут, но резултатът не беше по-добър. Опитах с международен код 001, в случай че телефонът бе лондонски. Без резултат. Опитах с 8**\101, което е източноевропейският международен код за Северна Америка, в случай че телефонът е пренесен чак от Москва преди година. Без резултат. Разгледах клавиатурата и се замислих дали вместо D да не набера 3, но системата започваше да писука много преди да стигна дотам.