— Напълно.
— Чувал ли си някога името Лайла Хот?
— Вече ти казах, че не съм.
— Чувал ли си името Светлана Хот?
— Никога — каза Сансъм.
Наблюдавах лицето му. Владееше се отлично. Изглежда, изпитваше леко раздразнение, но освен това — нищо.
— Беше ли чувал за Сюзан Марк преди началото на тази седмица?
— Вече ти казах, че не.
— Получи ли медал през 1983-та?
Не отговори. Стаята притихна отново. После телефонът на Леонид зазвъня в джоба ми. Усетих вибрация и после прозвуча силна електронна мелодия. Извадих апарата от джоба си и погледнах малкия дисплей на капачето. Номер с код 212. Същият, който беше регистриран в списъка с обажданията. Хотел „Четири сезона“. Вероятно Лайла Хот. Чудех се дали Леонид вече се беше прибрал и Лайла ми се обаждаше, защото бе научила от него какво се бе случило.
Натиснах няколко бутона напосоки, докато звъненето спря, и прибрах телефона. Погледнах Сансъм и казах:
— Извинявай.
Той сви рамене, сякаш нямаше нужда от извинения.
Повторих въпроса си.
— Получи ли медал през 1983-та?
— Какво значение има това? — попита той.
— Знаеш ли какво е 600–8–22?
— Вероятно армейско разпореждане. Не ги знам всичките наизуст.
Казах:
— През цялото време смятахме, че само някой тъпак би очаквал управление „Човешки ресурси“ да разполага със смислена информация за операциите на „Делта Форс“. И мисля, че до голяма степен бяхме прави. Но и донякъде грешахме. Мисля, че един наистина умен човек определено би очаквал такова нещо, ако приложи латерално мислене.
— Как така?
— Да предположим, че някой знае със сигурност, че дадена операция на „Делта Форс“ се е състояла. И да предположим, че знае със сигурност, че е била успешна.
— Тогава няма да му е нужна информация, защото вече разполага с нея.
— Ами ако иска да потвърди самоличността на офицера, ръководил операцията?
— Това не може да стане през управление „Човешки ресурси“. Просто е невъзможно. Заповедите, разстановките, докладите от операциите са класифицирани и се пазят под ключ във Форт Браг.
— Какво обаче се случва с офицерите, които са провели успешна мисия?
— Ти ми кажи.
— Получават медали — отвърнах. — Колкото по-голяма е мисията, толкова по-престижна е и наградата. Разпореждане 600–8–22, част първа, алинея девет, раздел D, задължава управление „Човешки ресурси“ да поддържа хронологичен архив с всички предложения за награди, както и последвалите решения.
— Може и така да е — отвърна Сансъм, — но ако мисията е била на „Делта Форс“, няма да има никакви подробности. Няма да има публично обявяване, няма да се споменава място или да се описва за какво точно се дава наградата.
Кимнах.
— В документа се появява само име, дата и награда. Нищо повече.
— Точно така.
— И именно това би било нужно на един умен човек, който мисли латерално, нали? Наградата доказва, че мисията е била успешна, липсата на публично обявяване означава, че е била секретна. Вземи произволен месец, например от 1983-та. Колко медала са били раздадени?
— Хиляди. Стотици и стотици медали за добра служба, без да броим останалите.
— Колко Сребърни звезди?
— Не толкова много.
— Ако изобщо има — добавих. — В началото на 1983-та не се е случило кой знае какво. Колко медала за отлична служба? Колко кръста за отлична служба? Мога да се обзаложа, че през 1983-та са били колкото зъбите на кокошка.
Елспет Сансъм се раздвижи на стола си, погледна ме и процеди:
— Не разбирам.
Обърнах се към нея, но Сансъм вдигна ръка и ме спря. Отговори вместо мен. Нямаше тайни помежду им. Нямаше предпазливост.
— Това е нещо като заден вход. Пряка информация не може да се намери, но има косвена. Ако някой е наясно, че е била проведена мисия на „Делта Форс“, ако знае кога е била проведена и че е била успешна, тогава ще разбере, че този, който е получил най-високото необяснено отличие, по всяка вероятност е ръководил мисията. Във военно време не е така, защото тогава високите отличия са много. В мирно време обаче, когато не се случва нищо особено, едно високо отличие винаги бие на очи.
— През 1983-та влязохме в Гранада — каза Елспет. — „Делта Форс“ бяха там.
— През октомври — каза Сансъм. — Това раздвижи малко системата в края на годината, но първите девет месеца бяха съвсем спокойни.
Елспет Сансъм извърна лице. Не знаеше какво е правил съпругът й през първите девет месеца на 1983-та. Може би никога нямаше да разбере.
— Е, а кой се интересува? — попита тя.
Отговорих:
— Стара бойна кобила на име Светлана Хот, която твърди, че е била политически комисар в Червената армия. Без да дава повече подробности, казва, че през 1983-та в Берлин се запознала с американски войник на име Джон. Бил много мил с нея. И единственият смисъл този войник да бъде издирван чрез Сюзан Марк би бил, ако тогава е имало мисия и войникът на име Джон я е ръководил и е получил медал за това. От ФБР са намерили бележка в колата на Сюзан. Някой й е дал разпоредбата, както и частта и алинеята, за да знае точно къде да търси.