Выбрать главу

Елспет погледна неволно към Сансъм. Въпросът, изписан на лицето й, никога нямаше да получи отговор. И тя го знаеше. Получавал ли си медал за нещо, което си правил в Берлин през 1983-та? Сансъм не отговори. Аз го попитах направо:

— Бил ли си на мисия в Берлин през 1983-та?

— Знаеш, че не мога да ти отговоря — каза Сансъм. После като че ли започна да губи търпение и добави: — Не ми приличаш на глупав. Помисли малко. Каква операция би могла да проведе „Делта Форс“ в Берлин през 1983-та, за бога?

— Не знам — казах. — Доколкото си спомням, вие полагахте сериозни усилия хора като мен да не могат да научат какво правите. А истината е, че не ме интересува особено. Опитвам се да ти направя услуга. Това е всичко. Като колега офицер. Защото ми се струва, че нещо от миналото ти ще изскочи и ще те съсипе, така че би трябвало да оцениш предупреждението.

Сансъм се успокои много бързо. Пое въздух няколко пъти и каза:

— Оценявам предупреждението. И съм сигурен, че разбираш, че нямам право да отричам каквото и да било. Защото е логично, че ако отрека нещо, значи потвърждавам нещо друго. Ако отрека Берлин и всички други места, където не съм бил, тогава чрез процес на елиминиране ще успееш да установиш къде съм бил. Ще си позволя обаче да дръпна завесата съвсем малко, защото мисля, че сме на една и съща страна. Така че слушай, войнико. Не съм бил в Берлин в нито един момент през 1983-та. Не съм се запознавал с никакви рускини през 1983-та. Не мисля, че през цялата тази година съм бил много мил с когото и да било. В армията има много хора с името Джон. Берлин беше популярна дестинация за туризъм. Жената, с която си разговарял, търси някой друг. Толкова по въпроса.

Кратката реч на Сансъм увисна за миг във въздуха. Всички отпихме от чашите си и замълчахме. После Елспет Сансъм погледна часовника си, съпругът й го забеляза и заяви:

— Ще трябва да ни извиниш. Днес ни чака наистина сериозна просия. Спрингфийлд ще те изпрати с удоволствие.

Което ми се стори странно. Намирахме се в хотел. Можех да се движа из него свободно като Сансъм. Можех и сам да намеря пътя към изхода. Нямах намерение да крада прибори, а дори и да имах, те не бяха собственост на Сансъм. После обаче реших, че той иска да прекарам известно време насаме със Спрингфийлд в някой тих коридор. За да продължим дискусията или може би за да ми предаде някакво съобщение. Станах и се запътих към вратата. Не се ръкувах с тях и не казах довиждане. Не ми приличаше на истинска раздяла.

Спрингфийлд дойде с мен до фоайето. Мълчеше. Като че ли репетираше нещо. Спрях и изчаках да ме настигне.

— Наистина трябва да се откажеш — заяви с неохота той.

— Защо? След като той дори не е бил там? — попитах.

— Защото, за да докаже, че не е бил, ще поискаш да узнаеш къде е бил. А е по-добре изобщо да не знаеш.

Кимнах.

— Това се отнася и за теб, нали? Защото и ти си бил там с него. Бил си навсякъде, където е бил и той.

Той кимна в отговор.

— Просто се откажи. Наистина не можеш да си позволиш да обърнеш камъка, който не трябва.

— Защо?

— Защото, ако го направиш, ще бъдеш заличен. Ще престанеш да съществуваш. Ще изчезнеш физически и всякак. Знаеш, че в наши дни такива неща се случват. Живеем в съвсем различен свят. Ще ми се да кажа, че бих помогнал в процеса, но няма да ми дадат шанс. Никакъв. Защото най-напред с теб ще се заемат други хора. Аз ще съм толкова назад на опашката, че когато ми дойде редът, и актът ти за раждане ще е изчезнал безследно.

— Какви други хора?

Той не отговори.

— Властите?

Не отговори.

— Онези, федералните ли?

Той не отговори. Обърна се и тръгна към асансьорите. Излязох на тротоара на Седмо Авеню и телефонът на Леонид отново зазвъня в джоба ми.

35

Застанах на Седмо Авеню, с гръб към трафика, и натиснах копчето за свързване на телефона на Леонид. Чух мекия глас на Лайла Хот в ухото си.

— Ричър?

— Аз съм.

— Трябва спешно да те видя.

— За какво?

— Мисля, че майка ми е в опасност. Може би и аз самата.

— Каква опасност?

— Трима мъже са идвали на рецепцията и са задавали въпроси. Докато сме били навън. Мисля, че и стаите ни са били претърсвани.

— Какви трима мъже?

— Не знам. Ясно е, че не са се представили.