Светлана Хот кимна и се усмихна.
— Кои са тези „други хора“? — попитах.
— От правителството, предполагам — отговори Лайла Хот. — Вашето правителство.
— Защо? Какво всъщност искаше майка ти?
Лайла заяви, че първо трябва да ми разкаже предисторията.
36
При разпадането на Съветския съюз Лайла Хот била едва седемгодишна и затова разказваше някак дистанцирано, от позицията на млад човек. Това беше същата дистанция от отминала действителност, която изпитвах и аз по отношение на расистките години в Америка. Лайла ми разказа, че Червената армия използвала масово политическите комисари. Всяка пехотна рота имала по един. Каза ми, че командването и налагането на дисциплина се поделяли трудно между политкомисаря и полевия офицер. Често възниквало яростно съперничество, и то не непременно между двамата като индивиди, а между тактическия здрав разум и идеологическите предразсъдъци. След като се увери, че съм разбрал общата ситуация, тя премина към подробностите.
Светлана Хот била политкомисар, зачислен към пехотна рота. Частта й заминала за Афганистан скоро след началото на съветската инвазия през 1979 г. Първите бойни операции били удовлетворителни за пехотата. После се превърнали в катастрофа. Непредвидените загуби били тежки и постоянни. В началото отричали. После Москва реагирала — със закъснение. Реорганизирали бойния ред. Слели частите. Тактическият здрав разум изисквал окопаване. Идеологията изисквала атаките да се подновят. Бойният дух изисквал единство на основа на етнически и географски произход. Ротите били реорганизирани, като към тях включили снайперистки екипи. Били изпратени стрелци експерти и техните наблюдатели.
Снайперист при Светлана бил нейният съпруг. Негов наблюдател бил по-малкият й брат.
Ситуацията се подобрила значително както във военно, така и в лично отношение. Войниците се окопали и успели да постигнат относителна сигурност и безопасност. Исканията за нападения били осъществявани чрез нощни снайперистки акции. Резултатите били отлични. Съветските снайперисти отдавна били най-добрите в света. Афганистанските муджахидини не били в състояние да се справят с тях. Към края на 1981 г. Москва укрепила още повече позициите си, като изпратила нови оръжия. Била въведена нов тип карабина, създадена неотдавна и все още свръхсекретна. Наричали я безшумен снайпер „ВАЛ“.
Кимнах и казах:
— Виждал съм я веднъж.
Лайла Хот се усмихна леко, почти срамежливо. И може би със сянка на национална гордост — заради държава, която вече не съществуваше. Може би беше само сянка от гордостта, която майка й бе изпитвала по онова време. Защото новата карабина била страхотно оръжие. Била много точна, полуавтоматична. Изстрелвала тежък деветмилиметров куршум със скорост, по-ниска от скоростта на звука, който можел да пробие всички видове съвременни бронежилетки и повечето военни машини с тънка броня от разстояние около четиристотин метра. Била окомплектована с мощни дневни оптични мерници и електронни нощни мерници. Била истински кошмар за враговете. Можела да убие без никакво предупреждение, безшумно, внезапно, случайно, докато спите в леглото в палатката, в клозета, докато се храните, обличате, докато вървите и през деня, и през нощта.
— Беше добро оръжие — отбелязах.
Лайла Хот отново се усмихна. После обаче усмивката й изчезна. Положението се влошило. Стабилността траяла само година. Неизбежна награда за добрите резултати на съветската пехота била да й възложат още по-опасни задачи. Както навсякъде по света, както винаги в историята. Не ви изпращат у дома с потупване по рамото. Вместо това ви връчват географска карта. Ротата на Светлана била една от многото, на които заповядали да се придвижи на североизток до долината Коренгал, дълга около десет километра. Долината била единственият проходим изход от Пакистан. Планината Хиндукуш се издига вляво, гола и непристъпна, вдясно е веригата Абас Гар. Десеткилометровата долина помежду им била основният снабдителен път за муджахидините през северозападната граница и този път трябвало да бъде прекъснат.
— Преди повече от сто години британците написали книга за операциите в Афганистан — продължи Лайла. — Заради империята им. В книгата се казва, че ако искате да предприемете офанзива, първото нещо, което трябва да планирате, е неизбежното отстъпление. Там пише още, че трябва да запазите последния куршум за себе си, защото никой не би искал да попадне в ръцете им жив, особено в ръцете на жените. Ротните командири били чели тази книга. На политическите комисари било казано да не я четат. Било им обяснено, че британците са се провалили единствено заради идеологическата им нестабилност. Съветската идеология била чиста и заради това успехът бил гарантиран. С тази заблуда започва нашият Виетнам.