Кимнах. Съгласих се. Реших, че Светлана Хот е доста добър анализатор. Явно беше добре обучена и добре информирана. КГБ беше свършил чудесна работа.
— Значи решихте да търсите човек на име Джон, капитан от „Делта Форс“, който е получил Медал за отлична служба през март 1983 година — заключих аз.
Лайла кимна.
— И, разбира се, медалът трябва да е присъден, без да се сочат мотиви.
— Накарала си Сюзан Марк да ти помогне.
— Не съм я накарала. Помогна ми с радост.
— Защо?
— Защото историята на майка ми я разстрои.
Светлана Хот се усмихна и кимна.
— Доста се разстрои и от моята история. Аз съм дете, расло без баща като нея.
— А как стигнахте до името Джон Сансъм още преди Сюзан да ви е дала информацията? — попитах аз. — Не мисля, че е станало благодарение на няколко частни ченгета от Ню Йорк, които са чели вестници и са пускали шеги.
— Комбинацията е много рядка — отговори Лайла. — Джон, „Делта Форс“, Медал за отлична служба, но не на генерал с една звезда. Забелязахме го в „Хералд Трибюн“, когато обявиха амбицията му да се кандидатира за Сената. Бяхме в Лондон. Този вестник може да се купи навсякъде по света. Вариант е на „Ню Йорк Таймс“. Джон Сансъм може би е единственият човек в цялата история на армията ви, който отговаря на всичките четири условия. Искахме обаче да сме абсолютно сигурни. Искахме последно потвърждение.
— Преди какво? Какво искате да му причините?
Лайла Хот ме погледна изненадано.
— Да му причиним ли? — попита тя. — Не искаме да правим каквото и да било. Просто искаме да поговорим с него, това е всичко. Искаме да го попитаме защо е постъпил така с две човешки същества?
38
Лайла Хот допи чая си и сложи чашата в чинийката. Чу се приятно потракване на костен порцелан.
— Ще отидеш ли да вземеш информацията на Сюзан заради мен? — попита тя.
Не отговорих.
— Майка ми е чакала дълго време — добави тя.
— Защо е чакала? — попитах аз.
— Време, шанс, средства, възможности. Преди всичко пари, предполагам. Доскоро кръгозорът й беше силно стеснен.
— Защо са убили съпруга ти? — попитах.
— Моят съпруг?
— В Москва.
Лайла се замисли за миг, после каза:
— Такива бяха времената.
— Това важи и за съпруга на майка ти.
— Не. Казах ти. Ако Сансъм го беше застрелял в главата, както се случи със съпруга ми, или му беше разбил черепа, или му беше счупил врата, както ги учат да правят в „Делта Форс“, щеше да е различно. Но не го е направил. Вместо това е проявил жестокост. Нечовешка жестокост. Баща ми не е могъл дори да се самоубие, защото са взели карабината му.
Не казах нищо.
— Искаш ли такъв човек да попадне във вашия Сенат?
— Каква е алтернативата?
— Ще ми дадеш ли потвърждението на Сюзан?
— Няма смисъл.
— Защо?
— Защото изобщо не можеш да припариш до Джон Сансъм. Ако нещо от това, което ми разказа, наистина се е случило, значи е секретно и ще остане такова много дълго време. И тайните се пазят строго, особено сега. Две федерални агенции работят по случая. Преди малко трима агенти са задавали въпроси. В най-добрия случай ще ви депортират. Краката ви няма да докоснат земята по целия път до летището. Ще ви качат на самолета с белезници. В салона за обикновените пътници. Британците ще ви свалят от самолета и ще прекарате остатъка от живота си под наблюдение.
Светлана Хот гледаше в пространството.
— В най-лошия случай ще изчезнете — продължих аз. — Още тук. В един момент ще сте на улицата, в следващия няма да сте никъде. Ще гниете в Гуантанамо или ще ви отведат в Сирия или Египет, където ще могат да ви убият.
Лайла Хот мълчеше.
— Моят съвет? Забравете миналото. Баща ти и вуйчо ти са убити във война. Не са първите, няма да са и последните. Случват се такива неща.
— Само искаме да го попитаме защо.
— Вече знаете защо. Не е имало обявена война и затова не са имали право да убият вашите. Такива са правилата. Преди всяка мисия се провежда сериозен инструктаж.
— Значи е оставил да го направи някой друг вместо него.
— Такива са били времената. Както сама каза, биха могли да предизвикат Трета световна война. В интерес на всички е било да се избегнат всякакви усложнения.